На 17-ти януари църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики. Празник имат Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка, както и производните им имена.
Антоний Велики, също авва Антоний или или Свети Антоний, е египетски християнски монах-аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от т.нар. Пустинни отци.
Св. Антоний Велики прекарал дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Той се молел на Бога, но Бог като че ли не му отговарял. Това продължило много дълго време. Един ден през пещерата, в която пребивавал минали ужасяващи зверове и му нанесли смъртоносни рани. Най-накрая Св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал: „Къде беше благий, Иисусе? Къде беше досега?“ И чул глас: „Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам“, след което Иисус изцерил раните му, и обещал, че ще го направи известен по целия свят, като му дал способността да лекува.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. Според народа всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасов тръгват по хората.
Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника:
Жените не трябва да работят. Не трябва да преде и не се докосва вълна – тъй като се смята, че във вълната спи чумата.
Не се плета или шие на празника.
Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата.
Мъжете не трябва да впрягат добитъка.
Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана “за белята”, “за лелята” т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата “чума”.
На този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще радвате на добро здраве!
