Днес е Атанасовден. Имен ден днес празнуват Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото “Атанасиос” ( “безсмъртен”). Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Почитаме го всяка година на 18 януари. Денят е наричан също и “Втора Коледа” – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи на днешния ден.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си отива, затова на места се нарича и “Среди зима”. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, през който годежи и сватби не се извършват.
Свети Атанас се смята за брат на Св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. Едно време вярвали, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.
В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства “колко скача 3-годишен елен”.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.