Горските пожари през последните две години поставиха нови исторически рекорди на четири континента. Официални данни на Европейската комисия (EFFIS/Copernicus), канадското и американското правителство, както и на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) очертават сходна картина. Наблюдава се по-ранно начало на пожароопасния сезон, по-голяма засегната площ и нарастващи икономически и човешки загуби. Специалисти сочат както климатичните промени, така и начина на стопанисване на горите като ключови фактори, съобщават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.
Каква е ситуацията в България
По данни на официалния одит на Сметната палата, позоваващ се на EFFIS, през 2025 г. България е сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в ЕС като процент от територията си. Страната губи около 300 000 декара (30 000 хектара) гори, голяма част от тях в защитената мрежа „Натура 2000“.
Най-тежкият регистриран пожар е в Пирин, избухнал на 25 юли 2025 г. над с. Илинденци, община Струмяни. Стихията засегна над 45 000 декара обща площ (от които над 30 000 декара горски територии) и продължи близо месец преди да бъде окончателно ликвидиран на 22 август 2025 г.
През юли 2025 г. са се разразили близо 3500 пожара, което е с почти 20% повече спрямо юли 2024 г., по думите на директора на ГДПБЗН. По данни на ИАГ едва около 5% от горските пожари се дължат на природни причини, останалите са резултат от човешка небрежност, действие или бездействие. Екпертите лесовъди сочат и структурни проблеми за българската гора.
„Близо 39% от територията на страната е залесена, но горите у нас са силно повлияни от човешкото присъствие — близо половината са издънкови, а една трета са иглолистни култури. Това са недълговечни насаждения, изискващи постоянна лесовъдска грижа; голяма част от тях вече са застарели и масово съхнат. Това ги прави по-уязвими и на пожари, и на нападения от вредители корояди“, коментира инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП.
Данните в световен мащаб
През 2023 и 2024 г. загубата на залесени територии вследствие на пожари е била приблизително два пъти по-висока от средната годишна стойност за последните две десетилетия в световен мащаб и три пъти по-висока в тропическите гори, като рекордни пожари бушуваха в Канада и Южна Америка.
Бореалните гори (горите от вечнозелени иглолистни видове в Канада и Русия) формират около 60% от загубата на дървесна покривка от пожари между 2001 и 2024 г. Само Канада за 2023 г. пожарите са освободили около 3 милиарда тона въглероден диоксид, което е приблизително колкото годишните емисии от изкопаеми горива на Индия. В глобален мащаб емисиите на въглерод от горски пожари са нараснали с 60% между 2001 и 2023 г.
Икономически загубите загуби от пожарите са изключително сериозни – от 2001 г. насам е: унищожена предимно търговска дървесина на стойност между 45 и 77 милиарда долара. Не трябва да се подценява и ефектът върху здравето. Замърсяването на въздуха от дим при горски пожари се свързва с над 1,5 млн. смъртни случая годишно.
Освен икономическите последици, горските пожари нанасят тежки удари върху дивата природа. Милиарди животни, включително много застрашени видове, са убити или разселени през последните години.
Европа
Според официалния доклад на Европейската комисия (Joint Research Centre), базиран на данни от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS/Copernicus), през 2025 г. е бил най-тежкият пожарен сезон в историята на Европейския съюз.
Изгорялата площ в ЕС е 1 079 538 хектара, приблизително колкото площта на Кипър, почти двойно над средното за периода 2006–2024 г. Регистрирани да 7783 пожари в ЕС, засегнали 25 от 27-те държави членки. Незасегнати остават само Люксембург и Малта. Общо за Европа, Близкия изток и Северна Африка са били унищожени 2 242 195 хектара — ръст от 20% спрямо 2024 г. и около 2,5 пъти повече от 2023 г. Германия, Испания, Кипър и Словакия са отбелязали най-високите стойности в историята им на наблюдение. Като цяло е отчетен общ европейски рекорд. Изгорялата площ в цяла Европа (1 034 552 ха) надминава предишния рекорд от 2017 г. (988 524 ха).
По данни на EFFIS за 2024 г. България, Гърция, Италия, Португалия и Испания са сред най-тежко засегнатите държави от ЕС, с обща изгоряла площ от 334 940 хектара за петте страни.
Канада
Изгорялата площ в страната за 2025 г. е около 8,8 милиона хектара. Това е втората най-тежка година в историята на страната след 2023 г. (16,5 млн. ха), и повече от два пъти над средното за последното десетилетие (4,1 млн. ха).
През 2025 г. са били регистрирани над 6100 пожара, повече от средното за последните 10 години. Началото на сезона бе необичайно ранно. Пожари в тревни площи в Алберта имаше още в края на февруари 2025 г., главно поради липсата на снежна покривка. Над 85 000 души бяха евакуирани, поне 631 сгради бяха унищожени, а огромни количества дим достигнаха чак до големи градове в САЩ.
Само за 2023 г. пожарите в Канада са отделили около 647 милиона тона въглерод (2,43 милиарда тона CO2 еквивалент) — повече от всички натрупани емисии от нефтените пясъци на страната от 1967 г. насам, по данни, публикувани в списание Nature.
Горският фонд на Канада е 369 милиона хектара гора (около 9% от горите в света), от които се реколтират едва 0,2% годишно.
Пожарите изостриха и дипломатическо напрежение между Канада и САЩ, след като президентът Доналд Тръмп обвини Канада, че не стопанисва добре горите си и по този начин „трови“ американците — обвинение, което управляващите в провинция Онтарио отхвърлиха, призовавайки вместо това за премахване на митата върху канадска дървесина.
Работна група с ръководител министъра на енергетиката и природните ресурси на Канада изготви пътна карта за развитие на сектора до 2050 г., в която активното управление на горите се посочва като ключов инструмент за намаляване на пожарния риск. Планират се инвестиции в размер на 10 млрд. долара с 10-годишен мандат в развитие и трансформация на горския сектор.
„Няма нищо срамно в устойчивото изсичане на дървета, нито в признаването на необходимостта от достъп до икономически конкурентна дървесина, стига всички участници да работят заедно с уважение — към биоразнообразието, към управлението на въглеродните емисии и към правата на коренното население”, посочват Кен Калесникоф и Фредерик Верол, съпредседатели на канадската работна група за горския сектор.
Съединени щати
В САЩ изгорялата площ да 2025 г. е над 5 милиона акра (около 2,04 млн. хектара) при над 77 000 регистрирани пожара, по данни на National Interagency Fire Center. Най-засегнатите щати са Калифорния, Аризона (678 000 акра, 40% над петгодишната средна стойност), Юта, Флорида (над 2900 пожара) и Орегон.
Причини и тенденции за зачестилите пожари
- Удължаване на пожароопасния сезон — по-ранно начало (в редица случаи още през февруари–март) и по-късен край, свързани с по-топли и по-сухи периоди;
- По-чести и по-продължителни горещи вълни и засушавания, съчетани с ниска влажност и силен вятър, ускоряват разпространението на огъня;
- Над 90–99% от пожарите в България и по света са причинени пряко или косвено от човешка дейност — небрежност, изхвърлени фасове, палене на стърнища, а в част от случаите и умишлени палежи;
- Натрупване на суха биомаса в необгрижвани, застаряващи или монокултурни насаждения увеличава интензивността на пожарите, когато вече веднъж възникнат;
- Недостатъчна пътна и техническа инфраструктура затруднява своевременната реакция и наземното потушаване, особено в планински райони;
- Икономически последици за горската индустрия — от спад в добива и заетостта в Канада до конкретни щети за общини и стопанства в България и Южна Европа.
Добри практики: какво показва международният опит?
Официалният доклад на канадската Task Force за трансформация на горския сектор (април 2026 г.) съдържа поучителни сравнения за връзката между активното стопанисване на горите и риска от пожари.
Във Финландия, страна със сходен на Канада климат, годишните загуби от горски пожари в стопанисвания горски фонд обичайно остават под 1000 хектара. Това се случва благодарение на активно управление и засаждане на устойчиви на климатичните промени видове (88% от горите са залесени култури, при 5% в Канада).
След поредица тежки пожарни кризи Калифорния създаде Wildfire and Forest Resilience Task Force — постоянен орган с участие на федерални, щатски, местни и племенни власти, който проследява конкретни показатели за устойчивостта на горите срещу пожари и постепенно печели доверието на скептици от различни политически лагери.
В доклада се обръща внимание и на модела „работеща гора“ (Triad) – зониране на горите в три категории: защитени територии, интензивно стопанисвани площи и екстензивно управлявани смесени зони. Целта на модела е едновременно увеличаване на защитените територии и намаляване на натрупването на суха биомаса, която подхранва пожарите.
Основното послание на доклада е категорично – изоставените, „непокътнати“ гори не са по-безопасни, когато става дума за пожари. Напротив, натрупването на суха биомаса в неуправлявани насаждения увеличава интензивността на горските пожари, докато редовната лесовъдска намеса (прореждане, отстраняване на суха растителност, контролирано стопанисване) е сред най-ефективните инструменти за ограничаване на пожарния риск.
Изводи
Съвкупността от данни за 2025 г. – от Канада и САЩ, през Европа до България, очертават последователна картина: горските пожари вече не са изолирани сезонни събития, а повтарящ се и задълбочаващ се риск, тясно свързан с климатичните промени. Ръстът на температурите, промените в режима на валежите и удължаването на сухите периоди създават условия, при които пожарите започват по-рано, разпространяват се по-бързо и обхващат по-голяма площ, отколкото исторически наблюдавано.
„Едновременно с климатичния натиск, начинът, по който горите се стопанисват (или не се стопанисват), е също толкова важен фактор за устойчивостта им. Натрупването например на суха биомаса, включително в горите, които са под защита, системно увеличава интензивността на пожарите, когато вече веднъж възникнат. Липсата на актуална национална стратегия, на национална инвентаризация и на достатъчна инфраструктура за превенция и гасене, съчетана със застаряващи и неотгледани насаждения, увеличава уязвимостта на горите — независимо от климатичния контекст“, обобщава инж. Дишков.
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .
