България получи финално „ДА“ за еврото след две ключови гласувания в Брюксел и Страсбург и така страната ни официално ще бъде 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Европейската комисия вече ни каза “Добре дошли” с надпис-трансперант на сградата си в белгийската столица.
Около 14,30 ч. днес на заседанието на ЕКОФИН министрите на финансите на всички страни-членки единодушно одобриха приесъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Малко преди това Европейският парламент одобри влизането на България в еврозоната. Общо 531 от 679 присъстващи в залата евродепутати подкрепиха приемането ни във валутния съюз.
По-рано на редовното си заседание в Брюксел Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) прие решение за датата – за включване на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., както и още два важни регламента. Те са за прекратяване на “дерогацията” (става дума за край на отлагането на въвеждането на еврото, тъй като страната ни вече отговаря на всички условия) и за утвърждаване на курс, по който България ще въведе единната валута. Това ще е добре познатият фиксиран курс 1 евро за 1.95583 лв.
На практика с приемането на тези правни актове окончателно се официализира присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
На днешното заседание на ЕКОФИН участва и финансовият министър Теменужка Петкова. На брифинг преди началото на днешните гласувания тя обяви, че очаква пълна подкрепа за страната ни.
Пътят до еврото
Преди 5 г. – на 10 юли 2020 г., България влезе в така наречената “чакалня” на еврозоната. Страната ни, заедно с Хърватия, се присъедини към Механизма на обменните курсове ERM 2 и към Банковия съюз, като искането за присъединяването бе направено година преди това по времето на последния кабинет на Бойко Борисов.
Първоначално тогавашната власт, а и всички привърженици на еврото, очакваха страната ни да престои 2-3 години в чакалнята до официалното влизане в еврозоната. Последвалите обаче политически турбуленции с чести предсрочни избори и смени на правителства, ковид-пандемия и енергийна криза, породена от войната в Украйна, отдалечи България от целта и критериите за членство в еврозоната.
Забавяне с техническата подготовка за приемане на еврото доведе до изпускане и на датата 1 януари 2025 г. Хърватия, например, която заедно с нас влезе в “чакалнята”, прие еврото още на 1 януари 2023 г.
Едва в началото на тази година България успя да покрие всички критерии за членство в еврозоната, като бе преодолян и последният проблемен параметър – достатъчно ниско ниво на инфлацията. На 25 февруари 2025 г. новосформираното правителство на Росен Желязков и управителят на БНБ Димитър Радев изпратиха официално искане до Еврокомисията и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни конвергентни доклади за оценка на готовността на страната ни за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. Двете институции публикуваха положителни доклади на 4 юни т.г. Месец след това се стигна и до финалните решения на ЕКОФИН и Европейския парламент на днешния 8 юли.
Какво предстои
След днешните решения предстои период на подготовка за смяна на българския лев с евро, което ще стане официална парична единица от 1 януари 2026 г.
Първа стъпка в тази посока ще е стартът на т. нар. „период на двойно обозначаване на цените“. Според Националния план за въвеждането на еврото в България, той ще започне месец след решението на ЕКОФИН, т.е. от 8 август, като ще продължи 12 месеца след датата на въвеждане на еврото, т.е. до 31 декември 2026 г. През този период цените на всички стоки и услуги ще се изписват едновременно в лева и евро.
На 1 януари следващата година започва втората важна фаза – тази на двойното обращение. Тогава в обращение ще са българският лев и еврото, като и двете валути ще се приемат като законни платежни средства. При плащане на каса обаче търговците ще имат право да връщат ресто единствено в евро. Периодът на двойно обозначение ще продължи 1 месец, т.е. до 31 януари 2026 г.
В първата половина на 2026 г. обмяната на лева с евро ще става безплатно в клоновете на всички търговски банки и на касите на „Български пощи“. Във втората половина на годината финансовите институции вече ще имат право да налагат такси за обмен. Единственото място, на което обменът ще е безплатен за неограничен период от време, е Българска народна банка.