Вторият ден от Страстната седмица – Велики вторник, е ден за поучения. Тогава Христос проповядва в храма, дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите и прави пророчества за съдбата на Йерусалим.
Христос дава пример как да благотворим – не давайки от излишъка си, а отделяйки от последните си материални средства като бедната вдовица.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били готови за идването на Спасителя. За да ни напомни, че трябва да бодърстваме и да не униваме, както и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения жених.
“Светило за тялото е окото”, казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а “маслото е милостинята или всичките ни добри дела” (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.
Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. После следват пророчества за съдбата на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: “Да бъде милостта Му вечна, алилуя!”
Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици. През тази седмица от Лазаровден всеки ден е значителен до Възкресението Христово. Във всички епархии на Българската православна църква сутринта се отслужва Преждеосвещена Света Литургия.
