Увеличаването цените на клинични пътеки е стъпка в правилната посока, тъй като трябва да вземем предвид глобалното повишение при цените на консумативите, лекарствата, изделията, а също и инфлацията. Либерализацията на стандартите също е полезна стъпка, тъй като ще олекоти административно лечебните заведения, въпреки, че на дневен ред остава въпросът, свързан с наличието на човешките ресурси в системата. Така коментира пред Kmeta.bg здравният експерт Аркади Шарков предложенията, които са в посока на решаване на проблема с недофинансираното на клиничните пътеки. Колко е сериозен този въпрос стана ясно от смяната на директори на болници след проверки, които установяват редица нарушения. Най-голям отзвук получи смяната на директора на “Пирогов” проф. Асен Балтов. Той си отиде заради проверка, която установи, че в болницата са лекувани над 400 пациенти-фантоми, един от които е Стойчо Кацаров, на който е била поставена фалшива диагноза. От болницата обясниха, че Кацаров е лекуван от тежък ковид, а диагнозата му е работна и е била поставена, за да не плаща скъпи изследвания след преболдуването. Като цяло стана ясно, че дейността на болниците е недофинансирана и затова се прибягва до такива методи.
Според Шарков въпросинте промени са лъч светлина сред дългогодишното мълчание на институциите по казусите, свързани с надлимитната дейност, остарелите стандарти и цените на клиничните пътеки. Истина е, че цените на пътеките не отговарят на реалната стойност за лечението на пациент, каза експертът. И тъй като официалното доплащане не е разрешено, се озоваваме в ситуацията на командно финансиране на здравеопазването. Дори нещо просто като инфлационния процент не се взима предвид, когато се договарят. Стандартите би следвало да се либерализират. От една страна, защото това ще олекоти административния товар върху лечебните заведения, които искат да открият нова дейност, от друга, защото има добре известна порочна практика на “продажба” на дипломи, обикновено на пенсионирани специалисти, обясни още специалистът.
Що се касае до отпадането на лимитите – още при прилагането им беше ясно, че в съда тази практика ще бъде осъдена. Сега със закъснения се изплаща надлимитната дейност за изминали години. Единствената логика зад тази фискална спирачка бе, че бюджетът за болнична помощ преразходваше. Носенсът в случая е, че болницата е задължена да лекува пациентите, но НЗОК казва, че няма да плати тази дейност. Накратко болниците са в менгеме. Така че отпадането на лимитите е стъпка в правилната посока, но трябва да бъдат въведени други механизми за контрол на разходите, които да компенсират евентуалните нови разходи, допълни Шарков.
Напрежението между институциите и лечебните заведения ще доведе до повишаване недоверието от страна на гражданите към системата. Братоубийствената война в здравеопазването не помага на системата да се съвземе и реорганизира за евентуалните бъдещи вълни от ковид, както и да се настрои стратегически за промените, които предстоят в следващите 10 години. Липсата на ясна стратегия и отправна точка задържа стагнацията, на която сме свидетели през последните 20 години. Разговорът трябва да се премести от медиите – на масата в МЗ и цивилизованият диалог да се възобнови, обобщи експертът.
