Всеки трети българин има просрочени задължения за ипотека, наем или ежемесечните битови сметки за ток, вода, парно, телефон и др. Това показват последните данни на Евростат. Забавянето на тези задължения е индикатор, че разходите за жилище могат да бъдат твърде високи, посочват от статистическата служба.
С нарастването на цените на жилищата и наемите става все по-трудно на европейците да се справят с разходите за жилище, които включват изплащане на ипотека, наем и битовите сметки, и те може да бъдат в тежест. Въпреки че цените на жилищата и наемите са се увеличили през периода 2010 до 2019 г., делът на домакинствата с просрочени задължения по ипотечни, наемни или битови сметки в ЕС е намалял от 12,4% през 2010 г. на 8,2% през 2019 г. във всички държави-членки, с изключение на Гърция, Дания и Финландия.
Най-много затруднения с плащането на разходите по жилището имат жителите на Гърция, където 41,4% от домакинствата бавят сметките. България е втора, а след нас се нарежда Кипър – със 17,6% дял.
Най-малко затруднения срещат жителите на Чехия – едва 2,8% от домакинствата, Германия – 3,7% и Холандия – 4 на сто.
Друг показател, че разходите за жилище са твърде високи може да бъде измерено чрез степента на претоварване, която показва дела на населението, живеещо в домакинство, където общите разходи за жилище представляват повече от 40% от разполагаемия доход. В ЕС през 2019 г. 11,8% от населението в градовете живее в такова домакинство, докато съответният процент за селските райони е 7%. Тези данни на Евростат са за 2019 г.
Разходите за жилище са били по-високи в градовете, отколкото в селските райони във всички държави-членки, с изключение на България, Румъния, Хърватия, Латвия и Литва.
Средно за ЕС през 2019 г. 20% от разполагаемия доход е отивал за жилищни разходи, където влизат наем, ипотека и битовите сметки. Процентът обаче сериозно варира в отделните държави. У нас например разходите за жилище са поглъщали близо 25 на сто от дохода, което ни нарежда на четвърто място. Най-висок е техният дял в Гърция – близо 39 на сто, Дания – 27,1% и Германия – 25,9%.
Данните на Евростат показват още, че между 2010 и 2019 г. се наблюдава устойчива тенденция на покачване на цените на жилищата. Увеличение има в 23 държави, а в три цените са намалели. Най-голямо поскъпване е регистрирано в Естония – с 96%, Унгария – 82 на сто, Латвия – 75 процента, Люксембург и Австрия – с по 65%.
В същото време цените са паднали в Италия – със 17 на сто, Испания – със 7% и Кипър – с 4 процента. Между 2010 и 2019 г. се наблюдава постоянно нарастване на наемите в ЕС – средно 13% през целия период. Имаше увеличение в 25 държави-членки и спад в две. Най-големи увеличения са регистрирани в Естония (+156%), Литва (+101%) и Ирландия (+63%), докато намаления се наблюдават в Гърция (-25%) и Кипър (-7%).