Едно загубено работно място на миньор или енергетик автоматично повлича след себе си още три в обслужващите фирми, малките обекти и семейните бюджети в област Перник. Това показва стряскащата статистика от мащабно деветмесечно проучване за косвено заетите лица в региона, представено от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ съвместно с Министерството на труда.
Докато досега държавата говореше само за хората, които влизат в мините и централите, това изследване най-накрая насочи прожектора към истинската жертва на прехода – доставчиците, малките квартални бизнеси и семействата на работещите.
Кметовете нащрек: Торнадото на прехода застрашава стабилността
Времето за празни приказки изтече и местната власт го съзнава най-добре. Кметът на Радомир Кирил Стоев и областният управител Георги Недев предупредиха, че регионът трябва да действа светкавично. Основната цел на общините в момента е да привлекат инвеститори, които да стъпят на готовите и опитни кадри в региона, преди трансформацията да е отнесла икономическата стабилност на местните общности.
Финансови ресурси по линия на европейските програми има, но те трябва спешно да се инвестират в реални фабрики и производства на терен в Перник и Радомир, а не в безкрайни стратегии. В противен случай социалното напрежение ще избухне.
Първата линия на удара: 6000 души в риск и застаряващ профил
Проучването разкрива, че на първа линия на удара са 6000 души в област Перник, които работят във външни фирми, осигуряващи ремонти, транспорт и логистика за енергийните гиганти. Тези хора са застрашени точно толкова, колкото и самите миньори.
Профилът на тези работници обаче носи тежко демографско предизвикателство за региона:
-
77% от тях са прехвърлили 40-годишна възраст, а близо две трети са над 50 години.
-
На 60% от хората им остават повече от 11 години до пенсия, което означава, че проблемът няма да се реши от само себе си чрез естествено пенсиониране.
-
67% категорично отказват да сменят Перник като родно място, а половината биха приели нова работа само ако е в радиус до 50 км от дома им.
Ефектът върху семейния бюджет: Под 1000 евро заплата – отказ
Черните краски в икономическата снимка се допълват от проучване на агенция „Тренд“ сред 1500 души в областта. Четири пети от малките фирми в региона – от семейни ресторанти до фризьорски салони – вече усещат негативния ефект от прехода.
Синдикатите предупреждават за истинска социална бомба в домакинствата: в 30% от случаите в Перник и мъжът, и жената работят в енергийния сектор. Хората са притиснати до стената и масово заявяват, че няма да започнат нова работа за чиста заплата под 1020 или 1280 евро (между 2000 и 2500 лв.), за да могат да издържат семействата си.
„Скритите умения“ на перничани: Хлебари, заварчици и шлосери
Въпреки огромното недоверие към институциите и скептицизма към модерните „зелени“ или IT обучения, хората в региона имат сериозен практически потенциал. Оказва се, че работниците в Перник притежават ценни „скрити умения“, за които нямат официален документ, но имат дългогодишен опит – като заварчици, шлосери и монтьори. В неформален план изскачат и завидни умения в хранително-вкусовата промишленост – като майстори хлебари, сладкари и технолози.
Общините и бизнесът виждат тук златна ниша: ако държавата осигури бързи процедури за признаване (валидиране) на тези знания, хората веднага могат да преминат към нови сектори.
Проблемът е, че близо три четвърти от семействата на енергетиците в момента са в пълна безизходица и не могат да посочат каква професия искат, просто защото никой не им казва какви фабрики и инвеститори ще дойдат в Перник. Хората искат сигурност, стабилни доходи и ясни намерения от бизнеса, преди да направят крачката към преквалификация.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
