След затишието през 2020 г., предизвикано от резките промени на плановете на предприятията в хода на ковид пандемията, 2021 г. бележи бързо възстановяване на инвестиционната дейност до нива, които надхвърлят дори най-силните предкризисни години. Почти всички общини в страната отбелязват бърз ръст на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия, но водещите регионални икономики остават лидери и по този показател. Това отчита Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
През 2021 г. общият размер на разходите за ДМА в страната е бил 23 милиарда лева. Най-много инвестиции в земя, сгради и машини през тази година е направил секторът на търговията, транспорта и туризма – 5,9 млрд. лв., а индустриалният отрасъл е на второ място, с 5,6 млрд. лв. Взети заедно, предприятията в строителството и операциите с недвижими имоти са инвестирали почти 4,8 млрд. лв., което отразява най-вече бурната динамика на жилищното строителство в периода преди войната. Прави впечатление също, че на национално ниво търговията е изместила индустрията от лидерското място по инвестиции, най-вероятно в контекста на разрастването на модерната търговия.
Разбивката по общини показва огромна концентрация в столицата. Близо 10,2 млрд. лв. са разходите за ДМА на предприятията в Столична община. Над 1,4 млрд. лв. са инвестициите в Пловдив, около 905 млн. във Варна и 796 млн. в Бургас. След тях се нареждат Русе, Стара Загора и Плевен. В 96 общини разходите за ДМА на предприятията са под 10 млн. лв. през 2021 г. – с други думи, в тези части на страната не се реализират почти никакви значими инвестиции.
Водещи са индустриални общини в периферията на най-големите центрове. Девня и Челопеч са на първите две места със съответно 12,1 хил. и 11 хил. лв. разходи за ДМА на човек от населението, следвани от Раднево, Елин Пелин и Столична община, в диапазона 7-8 хил. лв. на човек. Тук се разполагат и Грамада и Пещера, където номиналният размер на инвестициите не е особено голям, но пък малкият брой жители ги поставя напред в сравнението.
В почти всички общини – 216 от 265 – се наблюдава ръст на инвестиционните разходи през 2021 г. спрямо кризисната 2020 г. С най-видима положителна динамика са малки общини – Антон, Ивайловград, Рила, Чавдар, Костенец, Априлци и Симеоновград регистрират над 500% ръст на годишна база, но това е следствие от почти пълното отсъствие на инвестиции през предходната година. След големите общини най-видим е ръстът в Габрово (72%), Кърджали (62%) и Стара Загора (52%). София от своя страна има лек спад от 1,6% спрямо 2020 г.
Въпреки видимия общ подем през 2021 г., разпределението на инвестициите продължава да очертава много големите разлики между Северна и Южна България. Докато на юг водещите икономически центове образуват все по-взаимообвързани клъстъри на силна активност, то северните остават видимо по-изолирани, въпреки че и от другата страна на Стара планина има положителни примери.
