Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън приключи. Екипът събра над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни, които не само обогатяват палеонтологичната научна колекция на академията, но и ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години.
“Откритите фосилни находки са разнообразни, но и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки. Сред по-интересните образци е почти изцяло запазена кост от едро влечуго, вероятно динозавър, открит от палеонтолога Ралица Богданова. Костта е относително добре запазена, но силно напукана, което наложи да бъде извадена от скалата с помощта на предпазен гипсов калъп. Така тя ще бъде транспортирана безопасно до София, където предстои да бъде почистена и да бъде определен вида на животното. Интересен факт е, че в скалата, в която беше намерена костта, са откривани единствено останки от земноводни и риби и то при изследване на седиментни проби в лабораторни условия”, съобщиха от Природонаучния музей при БАН.
Открити са още три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен останки от гръбначни животни палеонтолозите откриха множество фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в района е била доста разнообразна.
Много любопитни са два миниатюрни фосила с неуточнена за момента таксономична принадлежност, които приличат на вкаменелости, откривани в горнокредните седиментни скали в Централна Европа, за които се смята, че представляват яйца на насекоми. Ако това се потвърди, то находките от Трънско ще се окажат първите следи от мезозойски насекоми в България.
Освен около Трън, обходи имаше и в близките села в търсене на нови скални разкрития на отложения, съдържащи фосили от гръбначни животни, пише още “Труд”.
На една от посетените локации бяха установени седиментни скали, чиито характеристики изглеждат сходни с тези на скалите с останки от динозаври, в които се откриват растителни останки, подобни на намерените в находището. Въз основа на събраните от учените скални проби ще бъдат извършени анализи, за да се установи възрастта на седиментните отложения и особеностите на природната обстановка, в която са натрупани. Резултатите ще покажат дали тази локация ще се окаже ново находище на гръбначна фауна от горната креда в България.
Екипът учени е с ръководител доц. Латинка Христова, ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт „Страшимир Димитров“ на БАН, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на БАН и Георги Севов.
