През последните два месеца НСОРБ събра информация от общините за настоящото състояние на системите, свързани с управлението на отпадъци. На база систематизираната информация, до края на ноември тще бъде подготвен анализ на текущата ситуация, ще се идентифицират дефицитите и ще се очертае необходимостта от допълнителни инвестиции. Данните ще покажат как принципът замърсителят плаща се прилага у нас и какви са основните предизвикателства пред неговото ефективно изпълнение.
Отговори на въпросника са представили 221 общини. Те показват, че количеството на разделно събраните отпадъци от общинските системи е незадоволително – малко над 9 кг на жител. Това ще повлияе и на таксата. За сравнение, в страните с развити системи за разделно събиране тези стойности са на 80 кг. на жител. В същото време България е с най-висок процент предадена и преработена пластмаса, има добра рециклираща промишленост, големи мощности за производство на стъкло. Страната ни е една от трите в ЕС, които рециклират най-голям процент пластмасови отпадъци, показват данни на Евростат.
Данните показват, че 49 общини нямат договори с организациите за оползотворяване на отпадъци. Проблем е наличието на информация -117 общини нямат реален поглед какво е количеството на рециклируемите и биоразградимите отпадъци на тяхната територия.
За да се запазят досегашните приходи от ТБО, трябва да се увеличат тарифите за домакинствата. Може би ще има 20 общини, които няма да имат този проблем, но има и общини, в които бизнесът поема до 90% от стойността на ТБО, затова увеличението за гражданите ще бъде много голямо.
Преходът към модел, основан на количеството генерирани отпадъци, изисква всяка община, съобразено със спецификите си, внимателно да извърши планиране, промени в собствените си системи и не на последно място трябва да използва дадената една година отсрочка за търсене на балансирани решения за избор на подходящи основи за определяне на ТБО.
“Столична община започна сериозна реформа. Заварихме система с почти 90% депониране на отпадъците”, каза кметът на София Васил Терзиев. И добави: “Трябваше много бързо да преминем към промяна и успяхме да свалим свалиха депонираното количество до 10% на година”. Кметът маркира и проблемите със Столичното предприятие за третиране на отпадъци и потенциалния риск градът да преживее криза с боклука в следващите 3 години.
Столицата работи за по-лесно, достъпно и разбираемо рециклиране, за въвеждането на депозитна система, създаването на площадки за едрогабаритни отпадъци и на системи за компост. Предвиждат се мерки за повишаване на минималните изисквания към разделно събиращите организации и сметопочистващите фирми, увеличение на количеството на разделени отпадъци от Столичното предприятие за третиране на отпадъци и цялостно повишаване на контрола.
Община Габрово е пионер във въвеждане на двукомпонентния модел за разделно събиране на отпадъците. Габрово е сред 100 те града, декларирали своята готовност да постигнат въглеродна неутралност. През 2021 г. общината спечели екологичната награда на Европейската комисия – “Европейски зелен лист”, приет е и План за действие на община Габрово за устойчива енергия и климат до 2030 г. от 2022 г. Габрово въведе вендинг машини за пластмасови бутилки, бутилки от стъкло и/или алуминиеви кен бутилки.
В община Шумен експертна комисия е разработила базисни модели за новия начин за определяне на такса за битови отпадъци, като е извършила анализ на изходните данни, с които разполага общината и е изготви прогноза за финансовото отражение на съответните модели.
Залага се на диференциран подход физически и юридически лица, както и допълнително диференциране съобразно населените места в общината, качеството на предлаганата услуга и честотата на събиране на отпадъка. Поставена е основна цел да не се допусне увеличение на таксата повече от 30%.
Община Казанлък – една от първите общини в България, създали Общинско предприятие по комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата, от 2017 година ТБО за нежилищните имоти се определя според количеството на битовите отпадъци, съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране им и честотата за тяхното транспортиране – което се доказа, като добре работещ вариант.
Към момента Казанлък разполага с 10 мобилни центъра за разделно събиране на отпадъците като се предвижда да бъдат закупени още 15. Казанлък е първата община в страната, преминала обучение за новия модел за събиране на такса смет.