2021 г. бе обявена за Европейска година на железопътния транспорт, а влаковете се очаква да изиграят ключова роля за постигане на климатична неутралност на Стария континент до 2050 г. Влаковете отделят от 9 до 13 пъти по-малко въглероден диоксид от самолетите.
Въпреки това, заради пандемията от коронавирус желаещите да пътуват с влак в Европа драстично намаляват.
Българинът обаче не се отказва от пътуването с влак, независимо от ковид.
У нас пътуващите са намалели едва с 21,2%, докато в страни, в които железопътният транспорт винаги е бил водещ, като Ирландия и Италия, спадът е съответно с 64,2% и 56,7%, показват данни на Евростат.
Причина за продължаващият интерес на българите към пътуването с влак е бързото обновяване на този транспорт у нас.
Още през 2018 г. над 450 млн. евро са инвестирани в жп участъка между Елин Пелин и Костенец, част от линията София-Пловдив. Тя е в коридор, пресичащ 8 държави от ЕС – от Берлин до Атина. Над 100 млн. евро от Кохезионния фонд пък са вложени в участъка Септември-Пловдив между 2007 г. и 2013 г. Инвестициите в българските влакове продължават. Страната ни отделя още над 500 млн. лева за 3 проекта в жп транспорта през следващите години. С част от тях (200 млн. лева) ще бъдат купени 20 електромотриси за средни и кратки разстояния. Ще бъде инсталирано енергоспестяващо осветление в района на 120 гари и спирки. Ще бъдат ремонтирани ключови гарови комплекси като тези в Мездра, Червен бряг, Илиянци, Враца, Левски, Горна Оряховица, Варна и Филипово.
