Елена Желязкова е член на УС на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост. Има 30-годишен опит в производството на мебели. От години се занимава активно и с въпросите на дуалното образование у нас, тъй като фирмата, която управлява – за изработването на кухни, осигурява стажове и прилага на практика професионално обучение на младежи. Какви са предизвикателствата, вижте в отговорите й по-долу.
Защо дуалното обучение е важно за бизнеса?
Бизнесът у нас изпитва огромна нужда от добре обучени специалисти, независимо дали са със средно образование или висше. В нашия сектор мебелно производство от години имаме необходимост от подготвени кадри. Кариерното ориентиране на младите хора у нас обаче за жалост не започва още в началните класове, когато е важно да се покажат основните професии и занаяти. Дуалното образование представлява обучение в реална работна среда, в което учениците наистина могат да развият умения в дадената професия. Така децата от една страна придобиват необходимите знания по специалните учебни предмети и придобиват опит и квалификация по време на стажа. От друга страна бизнесът обучава кадри, които след завършването на училище могат да започнат почти веднага работа и да бъдат пълноценно заети в производствения процес. За фирмите от нашия сектор това е изключително ценно, защото можем да предадем знанията и уменията си на младежите и по този начин да създадем приемственост.
Намират ли допирни точки бизнесът и професионалното обучение? Къде са разминаванията?
Процесът не е лек, защото все още сме в началото на това сътрудничество. Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост имаше възможността да е сред първите, които през 2016 г. се включиха в програмата ДОМИНО на Българо-швейцарската търговска камара и така получихме много добър старт. Директори и учители заедно с представители на фирмите от двата бранша: дървообработване и мебелно производство се запознаха отблизо с опита на фирмите в Швейцария. Ние от бизнеса видяхме един работещ модел и сега се опитваме да го внедрим и у нас.
Смятам, че в сектор мебелно производство имаме напредък, защото много професионални гимназии в България вече са с дуално обучение. Директорите и фирмите на местно ниво работят в тясно сътрудничество и резултатите не закъсняват. Особено за регион Пловдив мога да кажа, че си партнираме изключително добре с гимназията.
Смятам обаче, че основното разминаване в момента идва от МОН. Първо трябва да се създадат правила за разпределение на учениците след 7-ми клас по профили и видове обучение. Важно е, разбира се, това да е съобразено с актуален анализ на трудовия пазар, като се определи процентно съотношение на обучаващите в езикови гимназии и професионални. След това трябва да се актуализират учебните програми, да се напишат нови учебници, които отговарят на нивото на техническото развитие и модернизация в съответния бранш и професия. Това са дейности, които местното управление не може да реши, а трябва да бъде на национално ниво. Фирмите от своя страна също е важно да се подготвят, като организират своето производство и създадат условия, които да осигурят ефективното включване на учениците. Предстои ни още много работа както по отношение на учебни програми и съдържание, така и на подготвени експерти, които да бъдат ментори на учениците в производството.
Принципът “парите следват ученика” не унищожи ли професионалните гимназии у нас? И какви са последствията от това за бизнеса?
Не съм експерт по образование, но ще ви дам пример. През 2016 г. броят на учениците в ПГДВА „Христо Ботев“ в Пловдив беше 128. След въвеждането на дуалното образование, чийто инициатори в Пловдив бяха неговият директор Константин Костадинов, а също и колегите от ТЕД БЕД, се включихме още 7 фирми от мебелното производство и нещата се промениха в положителна посока. Към днешна дата учениците, които се обучават в ПГДВА “Христо Ботев”- Пловдив са 473. Ето как всички заедно и с общи усилия успяхме да помогнем на една професионална гимназия да се възроди и то въпреки трудностите в образователната система. Вярвам, че МОН може да намери формула, по която учениците след 7-ми клас да се разпределят между езиковите и професионални гимназии, така че нещата постепенно да се променят. Сега децата отиват да учат основно в езикови гимназии, а професионалните училища загубиха своя имидж. А точно те са вариантът да намерим кадрите, които липсват в редица сектори. В Швейцария например съотношението е 30% за хуманитарните гимназии и 70% за професионалните училища.
Закриването на част от професионалните гимназии у нас се отрази изключително лошо на мебелния бранш. В компанията, която ръководя, наблюдавам следното: през последните 10 г. на трудовия пазар в Пловдив за нито една наша обява за търсене на служители за производството на мебели не успяхме да открием кандидат с професионално образование. На всяко ново работно място започваме с начално обучение, което обикновено отнема от 3 до 9 месеца. Ресурсът за обучение на всеки нов служител е непосилен за малките фирми. Затова е нужна много работа от страна на всички, ако искаме фирмите с производство да се разрастват. МОН, общините и заместник-кметовете по образование, директорите и учителите от професионалните гимназии трябва да са активни партньори с бизнеса от регионите, да организират много допълнителни активности, с които не само да възстановим училищата, но и да изградим връзка с родителите и да мотивираме младите хора да стартират своя път точно в производството. Врявам, че ако се обединим и положим усилия, ще успеем.
Вече на всички е ясно – променим ли образованието, ще променим икономиката, ще се намали безработицата, особено при някои етноси.
Системата обаче достатъчно реформирана ли е?
Колкото повече обучени кадри има, толкова по-добре ще е за всички нас, защото нивото би се вдигнало. Важно е обаче и държавата, и институциите да ни бъдат активни партньори, защото без адекватни програми не можем да обучаваме тези деца, които са изключително напред с технологиите. Нужни са им съвременни учебници и пособия. Важно е да им покажем модерното производство, в което те могат да работят, след като завършат. Все още масово хората възприемат работата в мебелните предприятия като тежка, непривлекателна, а това наистина не е така. Отдавна нашите фабрики са оборудвани с модерни машини, хората работят на компютри, а роботизирани системи извършват голяма част от тежките и рутинни дейности.
Не смятам, че е нужно всички да имат висше образование, както традиционно се смята у нас. Има различни типове деца и ако за едните е добре да се развиват академично, да постъпят в университет, то за други би било по-подходящо да придобият практически умения и да получат стабилна професия, да имат стабилни доходи. А това в мебелното производство към момента е напълно постижимо. Нужни са ни хора, които да работят в монтажа, да поддържат складовете и магазините, да бъдат оператори на машини, да изработват детайли или елементи от дърво. Системата на образованието трябва да се реформира основно, защото иначе рискуваме да затворим още професионални гимназии и да обречем много деца на еднотипно образование и впоследствие на липса на добро кариерно развитие. В дългосрочен план това ще е пагубно за индустрията. Трябва да работим и по промяна на нагласите на родителите и обществото, защото към момента се толерира езиковото образование и се принизява професионалното.
Какви са трудностите при реализирането на идеите?
Трудностите в реализиране на идеите, свързани с дуално обучение, са основно по отношение на информираността за ползите от дуално обучение на всички нива – семейство, общество и бизнес. Необходимо е да се организират дейности, с които бизнесът и фирмите да запознаят родителите и да представят възможностите, които всеки бранш дава. Конкретно в сектор мебелно производство условията на труд във фирмите са на европейско ниво. Фабриките са технологично оборудвани, модернизирани и предлагат наистина добри условия за труд и заплащане. Трябва също да се даде възможност директорите на професионалните гимназии да представят постиженията и възможносттите на техните училища пред обществото.
От моя опит дотук съм наясно, че за предимствата на дуалното обучение не се говори достатъчно ясно не само сред родителите, но и сред фирмите. Липсват актуални срещи или обучения, които да запознаят бизнеса как и защо е икономически важно за индустрията да участва активно в процеса на обучение. Много от фирмите категорично не разпознават важността и икономическите ползи за двете страни от това да си партньор в дуалното обучение.
Какво е нужно за една наистина добра квалификация?
Техническа база в училищата трябва да са осъвремени. Нужни са актуални учебни програми и качествено съвременно съдържание в учебниците и помагалата. Важно е да имаме достатъчно добре подготвени учители по практика и клалифирани и обучени наставници във фирмите, които да предадат знанията и уменията си, да запалят интереса на учениците към занаятите.
Каква е ролята на браншовите организации, които трябва активно да участват в процеса между фирми, училища и МОН?
Ролята на подобни организации е от ключово значение, защото точно те могат да направят реална и работеща връзката между държавата, училищата и бизнеса. Няма друга организация, която да има позицията и възможностите, за да може да води този диалог. Това не е по силите нито само на една фирма, на нито едно училище или дори на една община. Трябват ни общи усилия. Ще дам пример с БКМДП, която от години е една от най-активните в разговорите и дейностите на МОН, свързани с дуалното образование. Камарата е сред инициаторите на идеята браншовете дървообработване и мебелна промишленост да бъдат включени като приоритетни в програмата за дуално обучение и работи непрекъснато по разрешаване на проблема с недостига на кадри.
Колко фирми са осигурили подобни стажове в Пловдив?
14 компании са приели ученици, които да обучават в сектор мебелно производство, и 9 в полиграфия. Вярвам, че както за нас от бизнеса, така за училищата и младежите, които се обучават, това е полезен и ценен опит, защото заедно се учим да си сътрудничим и трупаме нови умения.
Как се включват фирмите от бранша по отношение на дуалното образование и подкрепата на професионалната гимназия в региона?
В Пловдив сме наистина активни и това се вижда от бройката ученици, които се обучават по тази система. Като член на УС на Камарата мога смело да кажа, че отдавна работим по проблемите на дуалното обучение. Наясно сме, че бизнесът изпитва глад за кадри и се опитваме наистина да направим мост между институциите, фирмите и училищата. Иска ни се да мотивираме все повече фирми да се включат в процеса по осигуряване на стажове, защото това е важно за всички. Стремим се да дадем и пример – моделът може да е работещ и полезен за двете страни: както за учениците, които се обучават и преминават през платени стажове, така и за компаниите, които подготвят своите бъдещи кадри.
