Кризата в Украйна няма как да се разглежда извън съперничеството между Вашингтон и Москва. И опитите, които поставят страните от Балканите да “избират” между ЕС и Русия. И когато обсъждаме тази тема, въпросът “Кой е Джо Байдън?” звучи повече от актуално.
Джоузеф Байдън, известен в медиите като Джо Байдън, присъства в американската активна политика повече от половин век. Става президент след трети опит. В политиката към Балканите е изключително последователен и целеустремен. Байдън е юрист, навлязъл рано в политиката – на 30 години печели изборите в Сената от щата Делауеър и става един от най-младите сенатори в американската история. Преизбиран е много пъти. Превръща се в един от водещите специалисти по външна политика на демократите и на няколко пъти оглавява сенатската комисия по външна политика. Демократите обаче свалят подкрепата си от него – през 2003 година той гласува за изпращането на войски в Ирак заедно с републиканците.
При първия си опит да стане президент, през 1988 година, се отказва от състезанието, когато е обвинен в плагиатство в студентските години. Вторият опит е през 2008 г., когато губи номинацията на демократите, но после става вицепрезидент на Барак Обама. Това му печели подкрепа сред афроамериканците. Но не само, през 2014 година Обама го назначава да отговаря за Украйна. Малко след това синът му – Хънтър Байдън е назначен за консултант в украинската частна газова компания “Буризма”. За нея има подозрения в пране на милиони долари чрез вериги от компании. А факти огласи адвокатът на Доналд Тръмп Руди Джулиани. По-късно беше разкрито, че Тръмп е спрял изплащанията на помощ от страна на САЩ към Украйна, за да получи инкриминиращ материал за Байдън от Киев. Очевидно той се е надявал, че това ще му даде предимство на изборите през 2020 г.
Русия
Байдън е известен с по-твърдата си позиция спрямо Русия. В речта си в университета в Ню Йорк през 2019 г. Байдън заяви: “Според мен, външната политика в действителност е вътрешна политика, а вътрешната политика е външна политика. Те са дълбоко свързани”. Той добави, че сигурността на САЩ е пряко зависима от това да има “най-силната възможна мрежа от партньори и съюзници, които да работят един с друг”. Що се отнася до Русия, позицията му е, че Путин атакува западната демокрация и се опитва да отслаби НАТО. Байдън е привърженик на създаването на специална комисия за разследване на атаките на Русия срещу американската демокрация и оказване на по-голям натиск върху Русия с помощта на НАТО и Европейския съюз.
Байдън смята, че в момента Русия представлява най-голямата заплаха за САЩ на международната сцена.
Балканите
Американският президент редовно пътува до Балканите през 90-те години, застъпва се за вдигането на оръжейното ембарго и обучението на босненските мюсюлмани, разследването на военни престъпления и военни удари на НАТО. Според Байдън на среща с югославския президент Слободан Милошевич той го нарича “военнопрестъпник”, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване. В автобиографичната си книга “Promises to Keep” Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите, съществено спомагайки за убеждаването на президента Бил Клинтън да се намеси с военна сила във войната в Босна и Херцеговина, но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова.
Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите “най-гордият момент в обществения ми живот”. Той призовава за разширение на НАТО. Като част от босненската война Вашингтон за първи път привлече войски на НАТО в бойна операция и за първи път използва снаряди от обеднен уран в Европа, които извън Балканите бяха използвани единствено в Ирак. Същите снаряди паднаха върху Югославия през 1999 г., докато се взе решение независимата, суверенна, призната от ООН държава беше разчленена, като се откъсна Косово от нея и се построи база “Бондстийл”, втората по големина американска военна база в Европа.
Неслучайно няма противоречия между американските демократи и републиканци по въпроса, че Балканите трябва да станат територия на НАТО изцяло, без “бели петна”.
Украинска връзка
Преди време бившият генерален прокурор на Украйна Виктор Шокин заяви, че е имало опит за отравянето му и не изключи в това да е замесен Джо Байдън. По това време Шокин е разследвал за корупция украинската частна газова компания “Буризма”, където като консултант бе назначен Хънтър Байдън, синът на Джо Байдън. При посещението си в Украйна като вицепрезидент Байдън е настоявал президента Петро Порошенко да уволни Шокин уж за корупция, в противен случай Украйна нямало да получи заем от 1 млрд. долара от МВФ. Противниците на Байдън в САЩ подозират, че той е търсил разправа с Шокин в полза на сина си. Участието на сина му в украинска фирма е конфликт на интереси, защото Байдън е отговарял за Украйна в администрацията на Барак Обама.
Във Вашингтон се говори, че ако зависеше от Байдън, той незабавно би подкрепил налагането на по-тежки санкции срещу Москва, би засилил военното сътрудничество с Украйна и Грузия и би се застъпил за изпращането на повече войски на НАТО в Румъния или България. Защото той е от онези политици, които по-скоро биха подкрепили изпращането на американски войски в чужбина, щом стане напечено. През последните години Байдън се застъпи както за интервенцията в Ирак, така и за изпращането на войници в Афганистан и на Балканите.
Интереси
Анализатори твърдят, че до края на мандата на Байдън ще се промени политиката в Източна Европа и на Балканите. Основната битка ще бъде главно в държави, които не са членки на ЕС – Черна Гора, Северна Македония, Албания и Сърбия. Руските интереси в някои държави са доста слаби, но в други като в Сърбия и Република Северна Македония, ще се сблъскат челно с американските интереси в региона.
Дори и САЩ да имат стратегически икономически интереси в Русия, тяхната икономика не е зависима от руския газ, а Русия не е сред големите им търговски партньори.
Едно е ясно – Балканите са ключов регион в сблъсъка между САЩ и Русия. Винаги са били.
