В контекста на нуждата от съкращаване на бюджетния дефицит при обсъждането на основната държавна сметка влязоха и разходите за заплати в публичния сектор. Въпреки че този въпрос обикновено не се разглежда в регионална перспектива, важно е да се има предвид, че оптимизирането на разходите за администрация биха могли да дойдат и по линия на рационализиране на заетостта в общинските администрации и споделяне на част от функциите им.
През последните четири години най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (87%) и Бойница (91%), където на практика частният сектор отсъства. “Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (80%), където са и едни от най-високите заплати в страната, благодарение на важната роля на енергийния сектор”, констатира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. В цели 43 общини този дял обаче надхвърля половината наети, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. Броят на тези общини е нараснал с 9 през последната година.
На обратния полюс са 3 общини – Марица, Родопи и Божурище – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 29 общини той е под 20 на сто. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес, да намалява. Прави впечатление, че повечето общини с малък дял на наетите в публичния сектор са най-вече по-малки общини с много силно развита индустрия. Що се отнася до големите икономически центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – делът на публичния сектор в тях гравитира около 20% – близо до средния за страната 24 процента.
В 205 общини делът на наетите в обществения сектор остава непроменен или се увеличава за периода след 2018 г., като най-видим е ръстът в Добрич-селска община (17 пр.п), Симеоновград (14 пр.п.) и Хитрино, Пордим и Аврен (по 11 пр.п.). Спад е отчетен в едва 52 общини, но в 30 от тях то е с под 2 пункта. Повишаването на дела на наетите в публичния сектор е част от по-дългосрочна тенденция, като годината на пандемия значително ускори тези процеси.
Причините
Причините за негативната динамика са очевидни – почти целият удар на кризата върху пазара на труда беше концентриран в частния сектор, докато работните места в обществения бяха относително по-стабилни. Възстановяването през 2021 г. пък е силно неравномерно, като по-слабо развитите региони на страната регистрират по-бавен икономически растеж, и оттам по-бавно възстановяване на частната заетост.
“Това от своя страна поставя под съмнение способността на редица по-малки общини да поддържат местните си икономики жизнеспособни в средносрочен план при положение, че във все повече от тях държавата се явява основен работодател”, отчита Николов. По думите му работата на общините трябва да се подобри, а публичните разходи към услугите, които предоставят – да се оптимизират.