Европейската комисия потвърди, че е получила от България плановете, свързани със справедливия преход към чиста икономика. Говорител на комисията уточни, че в срок до четири месеца може да се очаква оценка на българските предложения. Изпратените от България планове са получени на 30 септември. ЕК има срок от общо четири месеца, за да се произнесе. В първите два месеца комисията може да представи бележки, а в следващите два – да реши дали одобрява направените предложения.
Ще преценим доколко плановете съдържат всичко необходимо, очертаните цели и начините, които се предвиждат за подкрепа на засегнатите региони, преминаващи към по-чиста икономика. На тази основа ще преценим дали да одобрим плановете. Не мога да кажа какви суми са предвидени за отделните дейности, залегнали в плана, добави говорителят.
В съобщение на ЕК се отбелязва, че искането на България за промени се основава на необходимостта да се вземе предвид намаляването на максималната разпределена безвъзмездна помощ по механизма за възстановяване и устойчивост на икономиката от пандемията от 6,27 милиарда евро на 5,69 милиарда евро. Комисията отбелязва, че намаляването на сумата бе свързано с по-добрия икономически резултат на България през 2020 г. и 2021 г. от първоначално предвидения.
Предложеното от България изменение на плана засяга 17 инвестиции, включени в първоначалния план. Някои от тези инвестиции са намалени, например свързаните с енергийната ефективност на обществените сгради, националната инфраструктура за съхранение на ток от възобновяеми източници и обновяването на болници. От плана са премахнати три инвестиции в подкрепа на цифровизацията на дружеството “Български пощи”, изграждането на транспортен терминал в Русе и цифровизацията на управлението и ефективното използване на водите.
Ако ЕК прецени, ще предложи измененията в плана за одобрение от Съвета на ЕС. Държавите от ЕС ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на комисията, се уточнява в съобщението.
Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни топлоелектроцентрали (ТЕЦ) и мини са разположени на територията на областта. По отношение на потенциално засегнатите работни места, регионът също се очертава като най-засегнат. Водещата позиция на областта по брутната добавена стойност се дължи на енергийния комплекс “Марица Изток”, което показва структурната роля на въгледобивната промишленост в икономиката на областта.
Област Кюстендил е най-уязвима от гледна точка на социално-икономически и демографски тенденции, тъй като процесът на постепенно преустановяване на добива на въглища и производството на електрическа енергия от въглища може да се проследи до последните две десетилетия. Междувременно не се планират нови работни места и икономически дейности. В област Кюстендил най-засегнати са общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил. Предвижда се обаче справедливият преход към неутрална по отношение на климата икономика да обхване цялата област с фокус върху въгледобивния и енергийния сектор.
Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места е разнообразно на общинско ниво в област Кюстендил – най-висока е концентрацията на засегнатите работни места в общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил, докато останалите общини в областта са засегнати в по-малка степен.
Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места на общинско ниво в област Перник е съсредоточено в града, а другата засегната община в областта по отношение на схемата за търговия с емисии (СТЕ) е Радомир, според териториалните планове.
Плановете бяха одобрени на извънредно заседание на Министерски съвет в петък и изпратени към Европейската комисия. От тогава насам не спират протестите на енергетици и миньори, които са блокирали магистралите “Тракия” при Стара Загора, “Струма”, както и прохода Хаинбоаз.
