Историята за Еньовден е като красива приказка, събрала чудодейната сила на билките, младостта и красотата, които съпътстват празника. Приказка, към която с радост се връщаме всяка година на 24 юни, разказваме я на децата си, за да посеем в душите им почит към мъдростта и традициите. На същата дата православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.
Тази сутрин деца и самодейци от НЧ “Съзнание 1894” село Асеновци станаха рано, набраха 77 и половина билки и посетиха верните си приятели от ДГ “Слънце”. Там ги очакваха с голямо нетърпение. Малките палавници и техните госпожи също бяха пременени с народни носии и всички заедно се включиха в тайнството при направата на “Еньовския венец”.
Елена Колчева показа на децата всяка билка и разказа какви болки лекуват. Първата билка при направата на венеца беше “Еньовче” и под красивия и ухаещ билков венец минаха за здраве всички присъстващи. За всеки един имаше букетче от билки, което да си занесе в къщи.
Децата от ФФ “Асеновски славеи” поздравиха всички с песента “Малка мома цвете брала”, а малката певица Виолета Димитрова изпълни народната песен “Овчарче мило, байново”. И нямаше как да не отпият от вълшебния билков чай, ухаещ на много билки, приготвен от Лидия Григорова.
Много веселие, много настроение и емоции струяха от красивата полянка, застлана с бабините черги на ДГ “Слънце”, на които бяха седнали всички и където мислено се пренесоха в миналото, радваха се на настоящето и мечтаеха за бъдещето.
С голямо и красиво вито хоро “Четири поколения” завърши празникът.
Ритуал от древни времена оживя във Велико Търново на Еньовден. В деня на лятното слънцестоене голям венец с вплетени 77 и половина ароматни билки бе опушен с жарава по старинен обичай, пресъздаден на Самоводската чаршия.
Стотици жители и гости на старата столица – малки и големи, българи и чужденци, се събраха на Улицата на занаятите, минаха през венеца за здраве и отнесоха стрък от лечебните треви в домовете си. На Чаршията се изви и Еньовско хоро.
Самодейци от народните читалища в община Ценово и тази година спазиха народните традиции, свързани с Еньовден. Навсякъде наричанията бяха най-вече за здраве и благополучие на семействата. Още преди изгрева на слънцето, когато силата на билките е най-голяма, група жени от Караманово се отправи към “Ливадето” и “Евстатиева чешма”. Според народните поверия в тези местности растат най-много билки и лечебната им сила е най-голяма.
И тази година жените отделиха най-голямо внимание на еньовчето, когато лъчите на слънцето в началото на деня играят в цветовете му. С изпълнение на обредни песни самодейките, облечени в дълги бели ризи, нагазиха в росните поляни. Те успяха да откъснат и съберат седемнадесет вида билки. Само за няколко минути сръчните ръце на стопанките успяха за оплетат венец. Те спазиха поверието за подредбата на билките – на първо място беше поставена ментата, а след нея се подредиха жълт кантарион, бял равнец, маточина. За здраве под арката от дъхавите растения преминаха почти всички жители на населеното място. Първи под венеца прекрачи кметът Бисер Блажев, който пожела просперитет и по-добри дни на своите съселяни. Доброто настроение се поддържаше и от народни песни, посветени на лятното слънцестоене. На площада се люшна и кръшно еньовско хоро.
В росните ливади, за да изпитат въздействието на билките, нагазиха и жените от Долна Студена, облечени в национални носии. В самото начало те сплетоха венчета за здраве, които поставиха на главите си. Големият венец с дъхави билки беше окачен на входа на кметството. Специално внимание беше отредено на еньовчето – билката, която дарява здраве и спокойствие. Повечето от жителите на селото спазиха обреда и преминаха под цветната арка за здраве. Млади и стари се хванаха на хорото, посветено на празника.
И в Новград беше спазен ритуалът, свързан с поверията за Еньовден. Още преди зазоряване жените се отправиха към ливадите, за да се докоснат до вълшебната сила и да откъснат билки. В ритуала се включиха 13 момичета и жени, които откъснаха дъхави растения. През читалището те изпълниха песни, посветени на Еньовден, а много от ранобудните жители на селото се хванаха на кръшно българско хоро.