Унгарската благородничка Елизабет Батори е най-продуктивната жена сериен убиец – според книгата на Гинес, тя е убила над 600 млади момичета, за да задоволи жаждата си за кръв.
Графинята се слави с ужасяващите си престъпления през XVI и XVII в. и 400 години след смъртта ѝ продължава да вдъхновява приказки за ужас и садизъм.
Батори е родена на 7 август 1560 г. в Ньорбатор. Израства във видно протестантско благородническо семейство, което контролира Трансилвания. Чичо ѝ Стефан Батори е крал на Полша. Отгледана е в семейния замък в Екшед до 15-годишна възраст, когато е омъжена за граф Ференц Надажди, наследник на богато благородническо семейство. След сватбата е мести в замъка Чахтице, домакинството на съпруга ѝ, разположено в Малките Карпати близо до Нове Место над Вахом и Тренчин в днешна Словакия. Надажди е участник с османско-унгарските войни и Елизабет Батори управлява бизнес делата и именията, в което очевидно е била доста добра.
Има множество легенди и слухове за садистичния ѝ характер, но чак след смъртта на съпруга ѝ започват да се появяват доказателства.
Първите жертви на графинята били слугини между 10 и 14 години. Твърди се, че Елизабет убивала и дъщерите на по-маловажни благородници, които били изпращани в замъка да се учат на етикет.
А престъпленията не са едно или две:
Тежки побои, изгаряне, отсичане на ръце, отхапване на плът от лицето, ръцете и други части на тялото, подлагане на измръзване и гладуване до смърт са само част от ужасяващите изтезания.
Свидетели разказват, че е използвала игли в мъченията, изгаряла жените с нагорещени клещи и после ги потапяла в ледена вода, някои са покривани с мед и живи мравки.
Освен това Батори е заподозряна и в канибализъм, въпреки че няма доказателства за това.
Най-известна е с това, че пиела кръвта на жертвите си. Легендите разказват още, че се е къпала в кръвта на младите момичета, за да запази младостта си.
През 1610 г. крал Матиас II възлага на пфалцграф Георг Турзо да разследва. Турзо нарежда на двама представители на местните власти да съберат информация и те записват показанията на повече от 300 свидетели в периода 1610 – 1611 г. След това Турзо арестува Елизабет Батори в замъка ѝ заедно с четирима предполагаеми нейни съучастници.
В замъка те намерили едно мъртво момиче, едно умиращо и още едно ранено, а много други били заключени вътре.
Слугите на Батори са обвинени, че са били нейни съучастници и са изправени пред съда, но влиянието и социалният статус на графинята не позволявали това да се случи и с нея.
Десетки свидетели дават показания срещу Батори. Турзо прави заключение, че графинята е убила повече от 600 момичета, но в процеса се разглеждат случаите на 80 жертви.
Въпреки, че никога не е осъдена, Елизабет Батори е затворена в покоите си в замъка Чахитце. Тя е заключена в набор от стаи, като ѝ била давана храна през малки процепи. Тя остава там до смъртта си на 21 август 1614 г.
Съвременната наука поставя под съмнение верността на твърденията. Тя е била влиятелна и компетентна жена, която ефективно управлявала земите си и се предполага, че може би е имало политически причини да бъде “извадена от играта”. Освен това крал Матиас II дължал голяма сума на семейство Батори, която е опростена след скандала, което е доказателство за хипотезата, че обвиненията срещу нея са измислени клевети, които позволяват на роднини да си присвоят земите ѝ.