Инвазията на Русия в Украйна може да се превърне в най-голямата военна акция в Европа от 1945 г. насам, пише Матийо Фавас за “Економист”. Тя също така бележи нова ера на високорискови икономически войни, която може да раздроби още повече световната икономика. Мерките, които Западът наложи на Русия, са толкова силни, че предизвикаха хаос в нейната икономика на стойност 1,6 трлн. долара и накараха президента Владимир Путин да отправи ядрени заплахи. Незабавното обезсилване на една голяма икономика е безпрецедентно и ще предизвика тревога в целия свят, не на последно място в Китай, който ще преизчисли разходите за една война за Тайван. Приоритетът на Запада трябва да бъде да спечели икономическата конфронтация с Русия.
Около 10 000 души или компании са обект на американски санкции, които засягат над 50 държави с 27% от световния БВП и обхващат всичко – от наказания до криптовалути. Често те не водят до особена промяна. Автократите могат да избягват целенасочените мерки. Пълното ембарго върху Иран и Венецуела осакати, но не свали режимите. Възпиращият ефект е слаб, тъй като злосторниците предполагат, че Америка никога няма да приложи “максимален натиск” върху голяма икономика. На 26 февруари този Рубикон беше пресечен, когато бяха наложени санкции на 11-ата по големина икономика в света. Като се забрани на западните фирми да работят с големите руски банки, освен в търговията с енергия, и като се изключат от системата за глобални разплащания, паричните потоци през границите се прекратяват. Действията срещу руската централна банка означават, че тя не може да получи достъп до голяма част от огромните си чуждестранни резерви на стойност 630 млрд. долара. От Москва до Мурманск руснаците се редят на опашки пред банките. Шокът може да доведе до преврат или до недостиг на парични средства, който да затрудни военната машина. Но Путин може да отвърне на удара със свои собствени икономически оръжия, включително да задуши притока на газ.
Ако Западът се изправи срещу Русия и затвърди възпиращата сила на новите оръжия, дългосрочните последици ще бъдат плашещи. Колкото повече се използват те, толкова повече държави ще се стремят да избягват да разчитат на западно финансиране. Това ще направи заплахата от изключване по-малко силна. Това ще доведе и до опасно фрагментиране на световната икономика. През 30-те години на ХХ век страхът от търговско ембарго се свързваше с порив към автокрация и икономически сфери на влияние.
През следващото десетилетие технологичните промени могат да създадат нови платежни мрежи, които да заобикалят западната банкова система. Опитната версия на цифровата валута в Китай има 261 млн. потребители. Днес е трудно да се съхранят трилиони долари извън западните пазари, но с времето все повече държави може да се стремят да диверсифицират резервите си, като инвестират повече на други места. Част от тази фрагментация е неизбежна. Но прилагайки санкции към все повече държави през последните две десетилетия, а сега и увеличавайки потенциалната им тежест, Западът рискува да принуди повече държави да се откъснат от ръководената от Запада финансова система, отколкото е желателно.
Ето защо, след като кризата в Украйна отмине, Западът трябва да се стреми да изясни как ще бъдат контролирани санкциите. Непрекъснатото въвеждане на санкции от нисък ранг трябва да бъде ограничено, въпреки че целенасочените мерки срещу отделни лица и фирми за нарушаване на човешките права остават легитимни, макар и рядко да дават резултат. И трябва да се изясни, че санкциите, които обхващат цялата икономика и са опустошителни, каквито се използват срещу Русия, са запазени за най-тежките актове на агресия и война. Западът използва икономическо оръжие, което доскоро беше немислимо. То трябва да бъде използвано разумно.
