През първите 6 месеца на миналата година са подадени 272 сигнала за посегателства срещу свободата на медиите в страните членки и кандидатки за членство в Европейския съюз. Най-много сигнали – над една четвърт, са свързани със словесни нападки срещу журналисти, отразяващи протести срещу ковид мерките. Най-често агресорите са частни лица, но близо 1/3 са полицаи и други държавни и общински служители.
Водещата организация, която събира и анализира тези данни, е Европейският център за свобода на медиите (ECPMF), базиран в Лайпциг. Пред БНР директорът на Центъра Лутц Кинкел обобщи каква беше 2021 г. за свободата на словото на Стария континент.
Ситуацията със свободата на медиите в Европа продължи да се влошава. Пандемията от Covid-19 продължи. Качеството на източниците се влоши. Съпротивата на част от хората срещу здравните мерки на правителствата в отделните държави се радикализира. Това доведе до по-чести нападения срещу журналисти.
Данните показват ясна тенденция за влошаване на медийната среда в цяла Европа. Показват също и какво трябва да се направи. Журналистите трябва да имат по-добра правна защита не само срещу обиди и нападения, но и срещу така наречените “стратегически дела срещу обществено участие” (SLAPPS). Това са съдебни искове, които целят потискане, цензуриране, сплашване и заглушаване на критичните гласове и материали.
Държавите, които будят притеснение по отношение на свободата на медиите, са Полша, Унгария, България, Румъния. Във всяка една от тях ситуацията с медийната свобода е лоша, но в България имаше промяна в управлението на страната. Промяна настъпи и в Чехия. Разбира се с тези промени идва и надеждата, че условията за работа на журналистите в тези страни ще се подобрява.
