Принципът “парите следват ученика” отдавна вече не е актуален. На фона на кризата от последните месеци той звучи още по-неадекватно, защото изправи общините пред хиляди въпросителни, един от които не търпи отлагане – как да отопляват класните стаи, което в XXI век е абсурдно. Вече имаме и случаи на училище, което изтегли заем, за да осигури нормален учебен процес през зимата.
Ножицата между училищата става все по-голяма
Липсата на еднакво високо качество на българските училища е проблем, който се изостри през последните години. Заради принципа “парите следват ученика” системата изключително силно се дебалансира. Принципът доведе до това едни училища да бъдат предпочитани пред други. От години някои не успяват да запълнят паралелките си, а други се чудят как да се справят с огромния брой желаещи да учат в тях. Едни училища имат огромни бюджети за сметка на други, а обяснението на отговорните за съществуването на тази система е: “Въпрос на мениджмънт от страна на директора”. Да, ама не!
Сега има нужда от други мерки, от различни подходи с оглед насърчаване на качеството. Защото парите в никакъв случай не означават автоматично качество. Родителите и бизнесът го знаят най-добре! В крайна сметка достъпът до образование не е въпрос на пари, а е благо, конституционно право на всяко дете.
Лесен за бюджетиране, но безрезултатен
Принципът “парите следват ученика” е лесен за бюджетиране, но е безрезултатен, защото парите следват ученика, но какво следва ученикът? Той трябва да бъде преосмислен не само, защото малки училища може да изчезнат и децата в малките населени места нямат равен шанс в сравнение с тези в големите градове. Именно този принцип е причина училищата да измислят все по-атрактивни заглавия на специалности, звучащи добре, а целта е да привлекат по-голям брой учащи се. Той е и причината да бъдат оценявани ученици без знания, за да не се лишат учебните заведения от част от бюджетите си.
В същото време голяма част от завършилите не се реализират по специалността и нивото на образованието си. На практика този механизъм заличи професионалното образование, защото превърна някогашните техникуми в езикови училища, подготвящи кадри за кол-центровете и за емиграция.
Стотици са ликвидираните учебни заведения
В резултат на реформата, започната от Даниел Вълчев и продължавана от всичките му наследници в МОН, стотици са ликвидираните училища в страната за повече от 10 години. Нека припомним, че въвеждането на делегираните бюджети стана по времето на правителството на тройната коалиция, в която участваха БСП, НДСВ и ДПС.
Истината обаче е една – колкото по-зависимо е едно училище от броя на децата, толкова по-трудно е оцеляването му. Принципът на Даниел Вълчев доведе до проблеми като наличие на ученици фантоми, превръщането на преподавателите в брокери, които да набират деца, за да не останат без работа. Отделен е и социалният ефект – остане ли едно населено място без училище, загива, заради децата си, хората търсят препитание другаде.
Статистиката обаче е категорична. От 2007 г. държавата е заделила над 300 млн. лв. за закриване на училища. Одит на Сметната палата показва, че до 2014 г. са “оптимизирани” 343 училища. Данните на МОН за следващите две години отчитат 21 школа, а през 2017 г. към черната бройка са прибавени още 26. това прави стотици български училища – ликвидирани, а образованието – опитно поле от години.
