Защо не е нужно да сме добри във всичко. Забързаното ежедневие, постоянният поток от информация и натискът да бъдем добри във всичко превръщат стреса в постоянен спътник на съвременния човек. Но вместо да се борим с него със страх, може би е време да се научим да го разбираме. Това каза в здравния подкаст на БНР “В центъра на системата” Анна Гълъбова – изследовател на връзката между тялото и подсъзнанието и коуч, работещ с клиенти от България и по света: “Стресът не е страшен. Той е субективен и можем да му влияем чрез мисловните модели, които сме създали.” По думите й голяма част от съвременните хора дори не осъзнават колко дълго живеят в състояние на напрежение.
Тялото свиква с тревогата
Според Гълъбова хроничният стрес постепенно се превръща в нормално състояние за организма: “В един момент тялото свиква с повишения кортизол и с притеснението. Започваме да живеем така, сякаш това е естественото ни състояние.” Тя обясни, че умът често създава сценарии за бъдещето, които никога не се случват, но въпреки това тялото реагира така, сякаш опасността е реална.
Съзнанието ни прави изключително реалистични картини за нещо, което още не се е случило.
Очакванията ни разболяват
Един от основните източници на стрес според нея са очакванията – както към самите нас, така и към начина, по който трябва да изглежда животът ни: “Ние непрекъснато сравняваме какво се случва в момента с това какво трябва да се случва.”
Именно това вътрешно напрежение кара много хора да живеят в тревожност, вина и усещане за провал, дори когато обективно се справят добре.
Когато умът препуска, а тялото се предава
Анна Гълъбова посочи и най-честите физически симптоми на натрупания стрес – сърцебиене, тежест, умора, главоболие и липса на енергия: “Тялото е изтощено, а умът се движи със скоростта на светлината.”
По думите й именно този разрив между психиката и тялото е един от големите проблеми на модерния човек.
Как можем да си помогнем сами и тишината като лечение
Според нея първата стъпка към справянето със стреса е изграждането на телесна грамотност – способността да разпознаваме как тялото реагира на напрежението.
Тя препоръчва:
– дихателни практики;
– йога и движение;
– повече време в тишина;
– ограничаване на дигиталния шум;
– осъзнато наблюдение на мислите.
Тя подчерта, че едно от най-важните неща, които човек може да направи за себе си, е просто да остане в тишина: “Медитацията е много проста – да седнеш със себе си, без шум, без телефон, без нищо.”
Според нея хората днес са толкова претоварени с дигитален шум, че не си позволяват дори няколко минути истинско спокойствие: “Не си даваме възможност да изчистим кеша на съзнанието.”
Култът към съвършенството
Особено тревожна според нея е нуждата постоянно да изглеждаме успешни, спокойни и силни – както в работата, така и в семейството: “Хората чувстват, че трябва да сложат маска на съвършенство.” Тази преструвка обаче само задълбочава усещането за самота и напрежение.
Гълъбова е категорична, че децата, колегите и близките не се нуждаят от перфектни хора, а от истински човешки отношения.
Винаги имаме избор
Една от най-силните теми в разговора беше усещането за безизходица, което много хора изпитват: “Чувам постоянно: “Нямам избор”. Но истината е, че винаги имаме избор.”
Тя даде пример с клиентка от Ню Йорк, която била на ръба на професионално прегаряне. След промяна в начина, по който възприема себе си и работата си, жената успяла изцяло да трансформира бизнеса си и да започне да работи с хора, които наистина иска да привлича.
Социалните мрежи – шумът, който допускаме в себе си
По думите й хората рядко осъзнават колко силно съдържанието, което консумират онлайн, влияе на психиката им: “Това, което консумираме със съзнанието си, е също толкова важно, колкото храната.”
Затова тя съветва хората да бъдат внимателни какво следят и с кого се заобикалят.
Да живеем добре не е лукс
В заключение Анна Гълъбова отправи послание, което вучи едновременно лично и обществено: “В България често чувстваме вина, ако ни е добре. А всъщност спокойните хора създават по-здрави общества.”
И добави: “Грижете се за себе си. Общувайте. Движете се. И си създавайте нови мисловни навици.”