Дебатът за енергийния преход често се фокусира само върху високите първоначални разходи за преминаване към възобновяема енергия, което го прави социално и финансово нежелателен. Освен това, погрешното схващане, че този преход може да доведе до загуба на работни места, хвърля допълнителни съмнения върху неговата социална приемливост.
Нетните ползи от енергийния преход обаче варират от енергийна сигурност до парични спестявания и допълнително създаване на работни места, надвишавайки първоначалните разходи и увеличавайки социалните му ползи, независимо от погрешните схващания. Тези ползи са допълнителни към смекчаването на изменението на климата.
Няколко мита продължават да доминират в дискусията за енергийния преход на Бангладеш, подкопавайки неговите убедителни технически, финансови и социални ползи. Например, енергийният преход често се разглежда само като решение за смекчаване на емисиите на парникови газове. Специалистите в енергийния сектор често се питат дали Бангладеш трябва да се стреми към смекчаване на изменението на климата, когато емисиите на глава от населението са само 1,48 тона еквивалент на въглероден диоксид (tCO2) в сравнение със средната глобална стойност от 6,48 тона еквивалент на CO2, регистрирана през 2022 г., пише на страницата си Институтът за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA).
Енергийният преход е повече от просто смекчаване
В условията на все по-нестабилен световен енергиен пазар, на фона на засилени геополитически рискове, Бангладеш вече не може да разглежда енергийния преход просто като инструмент за смекчаване. Вместо това, страната трябва да вземе предвид множеството му ползи, вариращи от конкурентоспособност на разходите до енергийна сигурност. През четирите години след началото на войната в Украйна, Бангладеш се бори да отговори на енергийното търсене на различни сектори. Само енергийният сектор, доминиран от изкопаеми горива, представлява приблизително 7% от годишния бюджет поради нарастващия си недостиг на приходи. Например, през фискалната година 2024-25 секторът регистрира недостиг на приходи от 556,6 милиарда 4,53 милиарда долара при общ бюджет от 65,1 милиарда долара. Подтикнато от кризата в Западна Азия, търсенето на бюджетна подкрепа вероятно ще се увеличи до края на фискалната година 2025-26.
В светлината на последното увеличение на цените на дребно на електроенергията с до 17%, индустриите с натоварване до 5 мегавата (MW), които понастоящем плащат между 0,079 USD/kWh и 0,11 USD/kWh, ще се сблъскат с тарифи от 0,094 USD/kWh до 0,13 USD/kWh. Рязкото покачване на разходите за енергия ще направи както покривните, така и слънчевите системи за комунални услуги финансово по-привлекателни. Промишлеността извлича още повече ползи от слънчевата енергия през периодите на дневно прекъсване на натоварването в сравнение с дизеловите генератори.
Бангладеш също трябва да обмисли превръщането на енергийната ефективност в основен принцип на енергийната политика. Това значително ще ограничи нарастващото търсене на енергия, освен че ще допринесе за енергийната сигурност и намаляването на емисиите. Енергийната ефективност предлага три големи предимства – по-ниски разходи, свързани с енергията, ограничени инвестиции в скъпа енергийна инфраструктура и избягване на разходи за поддръжка.
Енергийният преход е социално желателен
Въпреки намаляващите разходи за технологии за чиста енергия, енергийният преход все още се възприема като скъпо начинание. Развитието, базирано на изкопаеми горива, обаче в крайна сметка засили рисковете и разходите, свързани с блокираните активи на Бангладеш. Например, липсата на източник на гориво забави въвеждането в експлоатация на комбинираната газова електроцентрала в Рупша с капацитет 800 MW, което направи проекта технически, финансово и социално нежелателен. По подобен начин няколко комбинирани газови централи, пуснати в експлоатация през последните две до три години, получават намалени количества гориво, което ги принуждава да работят с по-ниски коефициенти на мощност. Това принуждава правителството да плаща значително плащане за капацитет като част от договорните си задължения.
Бангладеш не се нуждае от големи инвестиции в базови електроцентрали в близко бъдеще поради слабия растеж на търсенето. Вместо това, азиатската държава би могла да разшири възобновяемата енергия, за да ограничи постепенно използването на силно скъпи централи на изкопаеми горива, като тези, работещи с нефт. Тъй като тези централи са предназначени да отговорят на пиковите нужди, слънчевата енергия би могла лесно да сведе до минимум използването им през деня. Освен това, приемането на системи за съхранение на енергия в батерии (BESS), заедно със слънчевата енергия, може да осигури енергия през пиковите часове вечер на цена, доста под средната цена на производство на частни централи, работещи с мазут, регистрирана през финансовата 2024–25 година (0,22 USD/kWh). Липсата на плащания за капацитет, наред с възможността за намаляване на вноса на гориво, прави слънчевата енергия по-подходяща в сравнение с енергията, базирана на мазут. Освен това, слънчевата енергия може да се окаже и убедителен избор за потребителите на електроенергия в селските райони, които изпитват постоянни прекъсвания на товара през лятото.
Създаване на работни места от енергийния преход
Аргументът за енергиен преход, водещ до загуба на работни места, не издържа на проверка. Вместо това, възобновяемата енергия и енергийната ефективност биха могли да открият значителни възможности за работа. С нарастващото търсене на проекти за чиста енергия, добре проектираните компании за енергийни услуги (ESCO) биха могли да разполагат със значителен брой специалисти с технически, финансови и управленски компетенции. Те биха се нуждаели от енергийни одитори, монтажници и други технически експерти. Освен това финансовите институции биха се нуждаели от специалисти по устойчиво финансиране, които да оценяват заявленията за кредити за проекти за чиста енергия. Разработването на супер ESCO компания би могло значително да увеличи търсенето на специалисти по чиста енергия, които да се занимават с проекти от инициирането им, през финансирането, изпълнението и мониторинга.
С обръщането на тенденцията в полза на чистата енергия, различни страни предприемат мерки за ускоряване на енергийния преход. Предвид крехкостта на енергийната система, която разчита в голяма степен на внос и е обременена от неефективни задължения за плащане на капацитет, Бангладеш също трябва да се адаптира и да се стреми към енергиен преход с по-бързи темпове. Страната трябва да вземе предвид нетните ползи от енергийния преход, вместо да се фокусира върху погрешни схващания.
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .