Организацията за култура и образование към ООН, съвместно със свои партньори от ИКОМОС, вече провежда теренни проучвания на засегнатите обекти на културното наследство в районите на разрушителните земетресения. В земите на Югоизточна Турция и Сирия са разположени паметници, намиращи се под закрилата на ЮНЕСКО. Обхванатият от трусовете район – поречието на река Ефрат, е част от Горна Месопотамия и е смятан за люлка на цивилизацията.
Цитаделата в сирийския град Алепо е една от запазените най-древни крепости. Първите сведения за отбранителни съоръжения на това място се отнасят към Хетската империя. Основната част от крепостта е издигната през 10-ти век от новата ера. Цитаделата се намира в самото сърце на стария град. До наши дни са съхранени руините на старата джамия, двореца, градския пазар /сук/, баните и уникалните порти на града – едно от най-внушителните творения в цялата човешка история.
Освен уникален паметник на архитектурата, крепостта Алепо е играла в различни периоди на историята важна роля като стратегически пункт. За Алепо са водени сражения в почти всички Кръстоносни походи. В различните исторически периоди цитаделата е била под управлението на римляни, кръстоносци, мюсюлмани. Превземали са я с щурм Александър Македонски и Тамерлан, но никога не е била разрушавана.
На югозапад от Алепо, в провинция Хама, земетресенията са нанесли тежки повреди на замъка на кръстоносците Маргат. Той е издигнат през 1062 г. Крепостта с 14 отбранителни кули дълго време е била опорен пунк на рицарите от Ордена на хоспиталиерите и е считана за непрестъпна.
След силните трусове са пропукани стените на сградата на Националния музей на Алепо, който съхранява хиляди ценни артефакти. Много от историческите здания в Стария град са пострадали.
Анадола – вглъбеното лице на Турция
Диарбекир е един от малкото градове в света, чийто културен ландшафт е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Крепостта Диарбекир и градините Хевсел също са поставени под закрилата на Световната организация.
Недалеч от Диарбекир са и други покровителствани от ООН културни ценности на човечеството – Гьобекли Тепе, планината Немрут, Арслантепе, крепостта Газиантеп, части от която буквално изчезнаха пред очите на ужасените жители на поразения град.
Крепостта Газиантеп има над 2000-годишна история. Първоначално е използвана като наблюдателна точка по време на Хетската империя, разширена е по време на Римската империя. Най-сериозен принос за разрастването на цитаделата има имератор Юстиниян. Градът се смята за един от най-старите центрове на цивилизацията в региона на Югоизточна Анадола, важен кръстопът по Пътя на коприната. Историците казват, че всеки камък на Газиантеп е пропит с история. В древната крепост са се намирали джамия, бани, както и гробницата на един от духовните лидери на мюсюлманите Мехмет Газали. Под крепостта са разположени подземни галерии и тайни пътища.
Газиантеп е изключително важно място за културата на Турция. Целият Югоизток на страната се смята за регион-музей. Там са разположени обекти от доантичния период, образци на римското, гръцкото и античното изкуство. Регионът има много богато християнско наследство.
Двумилионният град е разположен само на 60 км от Алепо и е най-големият в Югоизточна Турция. Издигнат е само за десетина години в полупустинните равнини на Анадола и днес е един от най-модерните и благоустроени региони на Турция, който пази мистичната атмосфера на древната Антиохия Таврийска – главния град на средна Месопотамия.
В Газиантеп се намира един от най-големите музеи на мозайките в света – Зеугма, открит през 2011 г. Покритата му площ обхваща 25 хил. кв.м., а откритата 30 хил. кв.м. Музеят се състои от три сгради – една, посветена на мозайките от Зеугма, друга – на мозайки от късноантична църква в района на Газиантеп, и трета – предназначена за конференции и срещи. Основният символ на музея е фрагмент на една от мозайките – ,,Циганката“. Наричат я „Мона Лиза на мозайките“ заради одухотвореното излъчване и живите очи, които не те изпускат от поглед. Други виждат в нея образа на Александър Македонски, а трети – древногръцката богиня на земята Гея.
Газиантеп е първият град, чиято кулинарна култура е обявена за световно наследство. Неслучайно го наричат „кулинарната столица на Турция“.
Халфети, Градът на черната роза, е споменат за първи път в писмен източник през 855 г.пр.Хр. Разположен е на левия бряг на великата река Ефрат и в края на 20 век е бил „пожертван“ при изграждането на язовир. Неговите жители, около 2 хил., са преместени в ново селище на десетина километра, а старият Халфети е потопен наполовина. Останките от потопения град са превърнати в подводен музей, който се вижда под прозрачните води на реката. Гледката към каменните къщи, дървета, минарета и исторически паметници, към стария замък и двореца доскоро са едни от най-запомнящите се за всеки турист. Всеки отнася със себе си гледката на полупотъналото минаре на Савашан Кьой.
Казват, че само тук расте уникалната черна роза – „арабската невеста“, едно от най-редките растения в света. Според вярванията, тя символизира началото на нещо ново, голяма промяна, надежда и мир.
Древната крепост Румкале (Rumkale) в района на града е построена от асирийците. Превземана е от византийски и арменски армии. Селджукските турци и османските воини са я използвали като отбранително съоръжение.
Археологическият парк Немрут през 1987 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство. Забележителен е с откритата при върха гробница, датираща от I век пр. Хр., построена от царя на Комагена Антиох I Теос. Малкото царство съществува едва около две столетия, докато стане част от Римската империя при Клавдий през I в. Амбициите на цар Антиох I Теос да бъде запомнен като бог, е причина за изграждането на загадъчното светилище в планината Немрут. Наследник по майчина линия на Александър Велики, а по бащина – на Дарий I, Антиох заповядва строежа на величествена гробница – 50-метрова мраморна пирамида с три тераси, огромни негови статуи, барелефи с подвизи на предшествениците, хороскоп, колони с въплътени в лъв и орел божества и 9-метровите статуи с отрязани двуметрови глави. Гробницата е открита през 1881 г. от немските инженери Карл Сестер и Ото Пухщайн.
„Гордият Урфа“ – така наричат града заради въстанието срещу французите през 1920 г. Двайсетина царства и племена оставят следите си тук от дълбока древност до днес, когато Шанлъурфа става 8-ми по големина град в Турция с почти 2 милиона жители. Първи са били хуритите. Преди 3500 години те нарекли града си Орха. Македонците му дават библейското име Едеса, последвали Ал-Руха, Урха, Урфа… Всички те означават „където има вода“. А това значи и живот. Свято място за християни, евреи, мюсюлмани. Град на пророците, почитани и от трите религии. Смята се, че тук са живели пророците Йов, Йезекия и Илия. В една от пещерите е роден и живял Авраам. Шанлъурфа е свещен град за арменците, защото тук през V в. просветеният монах Месроб Машдоц създава арменската азбука. Урфа се смята за първия християнски град. И днес древният Шанлъурфа пази много църкви, манастири, джамии.
В Археологическия музей на града се пазят находките от Гьобекли тепе и Харан. Гьобекли тепе е най-старият култов комплекс на планетата – датиран отпреди 11 600 години (ерата на докерамичния неолит), построен цели 7000 г. преди египетските пирамиди и 6000 г. преди Стоунхендж. През 2018 г. Гьобекли тепе е добавен към световното културно наследство на ЮНЕСКО. Досега са разкопани и проучени едва 5% от комплекса, а турската държава прави огромни усилия да го консервира и популяризира. Гьобекли тепе се смята за рождено място на човека като творец и на пластичните изкуства като цяло. От мегалитното светилище до нас са достигнали първите релефни и скулптурни изображения на живи същества. Историците казват, че Гьобекли тепе преобръща досегашните представи за праисторията и археологията.
Учените твърдят, че в Карахан тепе са открити първите свидетелства за уседнал живот на планетата и за социални общности. Оттук започва трансформацията на човечеството към “вкореняване” – през обработването на земята и опитомяването на диви животни. Именно по тези места временният подслон на тогавашните ловци и събирачи на плодове става дом, а постоянните жилища образуват първите селища по времето на неолита.
Едни от най-живописните кадри в съвременните турски сериали са заснети в Мардин и Мидят. Наричат Мардин ,,Перлата на Югоизточна Турция” заради красивата архитектура, смесица от различни ориенталски стилове. Каменните къщи постепенно се издигат от равнината към хълм, увенчан с крепост. Земите на Северна Месопотамия между Тигър и Ефрат са били дом и родина на асирийци, перси, византийци, араби, турци, кюрди. Интересната архитектура, в невиждана хармония с природата, времето и традициите, дългата и богата история, старите църкви и манастири, необичайните джамии, вкусната храна, сърдечните и гостоприемни хора – с това Мардин остава в сърцата на всеки, който го е посещавал. В града и околностите му живеят различни религиозни общности. Смята се, че това докоснато от вечността място е средище и духовен център на православните християни в Турция. Затова градът е известен като Втория Йерусалим. Наричат Мардин още и ,,тайната стая на Турция“, защото там времето и хората са съхранили непоклатими традиции от векове, красиви народни танци и обичаи, които се предават от поколения. Град Мардин е включен в предварителния списък на ЮНЕСКО.
Още един каменен град, сякаш изплувал от миналото и омагьосващ с красотата на великолепните къщи и тесните улички в сърцето на планината Тур-Абдин, понесе тежките последствия от разрушителните трусове, е Мидят. Историческата част му част впечатлява с характерните за региона къщи от жълт камък. Казват, че в Мидят и до днес работят най-добрите майстори на филигранно сребро. Каменните дворове и плоските покриви на конаците са сред най-разпознаваемите гледки от това загадъчно късче на планетата.
Това са само малка част от ценните паметници, разкриващи историята и културата на човечеството, които бяха засегнати от разрушителните земетресения.
Повече от седем дни след опустошителните земетресения в Турция и Сирия спасителите продължават отчаяните опити да открият оцелели под развалините. Надеждите да бъдат намерени живи хора, обаче, намаляват. Жертвите в двете страни вече са близо 40 000.
