Когато имаме общи интереси и намерения, се създава чувство за свързаност и принадлежност, което увеличава мотивацията и ангажираността. Общите цели ни позволяват да споделяме ресурси, идеи и енергия, като същевременно намаляват конфликтите и недоразуменията. Това създава среда, в която всеки се чувства подкрепен и насърчен да даде най-доброто от себе си, което води до по-високи постижения.
Освен това, общите интереси изграждат доверие и улесняват комуникацията, което прави процеса на сътрудничество по-ефективен. Хората са по-склонни да се адаптират и да намерят креативни решения, когато се чувстват разбрани и ценени от другите. Общите намерения също така служат като двигател за синергия, при която усилията на групата надминават индивидуалните способности на всеки член. В моите обучения често наблюдавам как групите постигат повече, когато има ясна визия, към която всички са ангажирани.
Изначално ли е заложено у човека да не може да функционира извън социума?
Оцеляването на хората в хода на еволюцията е било възможно благодарение на съвместната работа, споделянето на ресурси и груповата защита. Животът в група е осигурявал безопасност, достъп до храна и възможност за размножаване. Индивидите, които са успели да се адаптират и да взаимодействат успешно в социална среда, са имали по-голям шанс да оцелеят и да оставят потомство. Социалното отхвърляне може да активира същите области в мозъка, които отговарят за физическата болка, което показва колко важно е общуването за нашето благосъстояние.
Мета-анализ, публикуван през 2010 г. в медицинското списание PLOS Medicine, анализира данни от 148 проучвания с 308 849 участници и установява, че тези, които имат близки социални връзки, имат 50% по-висок шанс за оцеляване в сравнение с хората, които не поддържат достатъчен социален контакт. Влиянието на липсата на близки взаимоотношения върху смъртността е сравнимо с това на тютюнопушенето и консумацията на алкохол и дори надвишава ефекта от липсата на физическа активност и затлъстяването. Това се дължи на факта, че взаимно регулираме нервните си системи чрез поведението си. Както казва един от най-цитираните учени в света, Лиза Фелдман Барет: „Най-доброто нещо за нашата нервна система е друг човек, а най-лошото – отново друг човек“.
Разбират ли хората, че всички сме свързани? И ако не, защо това е така?
Много хора интуитивно усещат свързаността помежду си, но не винаги я осъзнават напълно или я прилагат в ежедневието си. Причината е, че това осъзнаване изисква не само знание, но и емоционална и социална ангажираност, която понякога е трудно постижима в забързаното и индивидуалистично общество, в което живеем. Да осъзнаем, че сме свързани, означава да разберем, че всяко наше действие има влияние – върху хората около нас, върху природата и дори върху бъдещето. Когато това разбиране стане част от колективното съзнание, ние ще можем да създадем по-солидарно и устойчиво общество.
От какво значение са груповите ритуали за индивида?
Груповите ритуали имат изключително важно значение за индивида, тъй като изпълняват множество социални и психологически функции. Те създават усещане за принадлежност. Чрез участието си в ритуали индивидът демонстрира, че е част от определена общност, което му дава сигурност и утвърждава неговата идентичност.
Освен това, ритуалите служат като средство за комуникация на намерения. Например, когато човек участва в труден или дори болезнен ритуал, той показва своята отдаденост и лоялност към групата. Това изгражда доверие между членовете на общността.
Ритуалите също така укрепват социалните връзки. Дейности като синхронни танци или съвместно пеене увеличават усещането за сплотеност и взаимно разбиране между участниците.
Не на последно място, ритуалите подготвят индивидите за колективни действия. Те синхронизират поведението в групата и задават ясни правила и роли, което е особено важно при задачи като лов, защита или други съвместни дейности.
И накрая, те помагат на индивида да дефинира собствената си идентичност и място в обществото, като често действат и като механизъм за вътрешно развитие. Именно тази многопластовост прави груповите ритуали толкова устойчиви и универсални, въпреки усилията и ресурсите, които изискват.
Затова ли ходим на танци, примерно?
Абсолютно! Танците са чудесен пример за групов ритуал. Когато танцуваме заедно, ние не само се забавляваме, но и подсъзнателно изграждаме връзки с другите хора. Движението в синхрон помага за сближаването на хората на подсъзнателно ниво. Ако се вгледате в някоя влюбена двойка или приятели, може да забележите, че те сякаш се движат в синхрон, а когато общуват, езикът на тялото им е почти огледален. Когато сме в добри отношения с човек, с когото общуваме, подсъзнателно започваме да имитираме езика на тялото му, интонацията и темпото на гласа, думите му, а дори мозъчната активност и пулсът ни се синхронизират с неговите.
Също така мозъкът има една интересна особеност – когато нещо се движи едновременно с нас по същия начин, то сякаш става част от нас. В експерименти мозъкът може да бъде подведен, че изкуствена ръка е част от тялото, въпреки че съзнаваме, че не е. В други експерименти мозъкът може да бъде подведен да вярва, че притежава дори друго тяло.
Затова, например, хората, които танцуват или пеят заедно, често изпитват чувство на единство и общност. В армията, смятам, че това е една от основните функции на синхронното маршируане на войниците – да им помогне да се усетят като едно цяло с обща цел. По време на групови ритуали, които са съпроводени с музика, синхронизирани движения и танци, границите между Аз и Ти се размиват и хората се възприемат като едно цяло.
Разкажете ни повече за състоянието на поток?
През 1975 г. д-р Михай Чиксентмихай представя концепцията за потока в книгата си „Отвъд скуката и тревожността“. Изследвайки оптималните преживявания и условията, които ги насърчават, той провежда интервюта със стотици атлети, шахматисти, катерачи, художници, танцьори, композитори, духовници и представители на други професии. Мета-анализ на 42 проучвания установява, че състоянието на поток е операционализирано (дефинирано) по 24 различни начина. Тоест няма пълно съгласие сред учените какво точно представлява това състояние, но повечето са съгласни, че потокът е състояние, при което човек е изцяло погълнат от настоящата дейност, с висока концентрация и мотивация, докато всичко останало губи значение. Дейността се изпълнява не заради външни награди, а заради самото преживяване по време на работата.
Как то допринася за развитието на човека?
Когато човек е в състояние на поток, той е напълно потопен в дадена дейност, забравя за времето и за околния свят, а целият му фокус е насочен към задачата. Това насърчава растежа – както личностен, така и професионален. Освен това, състоянието на поток води до по-високо усещане за смисъл. Когато човек често преживява потока, той започва да се чувства по-уверен, по-мотивиран и по-ангажиран с живота си. Потокът е свързан с постигането на дълбока радост и смисъл, което е основа за изграждането на дългосрочна устойчивост и щастие.
Каква е връзката му с продуктивността?
Мета-анализ на 22 проучвания за потокът при спорт и компютърни игри с общо 2521 участници, разкрива малка до умерена връзка между потокът и доброто представяне, без яснота дали потокът води до по-добро представяне или по-доброто представяне води до поток. Тези резултати са от части, защото както споменахме няма общоприета дефиниция за състоянието на поток, което затруднява неговото изследване. Авторите на анализа заключават, че не виждат причина потокът да не помага за продуктивността, защото не намират доказателства той да пречи. 10-годишно проучване на Маккинзи с участието на 5000 мениджъри показва, че те се смятат за пет пъти по-продуктивни, когато са в състояние на поток.
А с креативното мислене?
Проучванията, които съм чел, предполагат, че състоянието на поток стимулира креативността. Макар да не съм попадал на конкретни експерименти, които доказват това, съм склонен да се съглася. Високото фокусиране върху задачата, съчетано с последващо отдръпване и почивка от работния процес, наистина изглежда като най-ефективната формула за креативна работа.
