Център “Бургас-Несебър” има силно развита и разнообразна икономика. Растежът й е по-бавен в сравнение с останалите центрове най-вече заради негативното влияние на ковид пандемията върху туризма, отчитат от Института за пазарна икономика. Инвестициите са високи, като по ПЧИ на човек от населението центърът се нарежда веднага след столицата. Пазарът на труда се свива бързо, но пикът на безработицата вече е преодолян. Центърът привлича значителен брой мигранти, като механичният прираст надхвърля негатив ния ефект на отрицателния естествен прираст. Образователната структура е благоприятна, а резултатите на учениците – сред най-високите в страната.
Състав и трудова миграция
Център “Бургас-Несебър” включва общините Бургас и Несебър като икономически ядра, както и Камено, Средец, Созопол, Айтос, Руен и Поморие като тяхна периферия. В сравнение с предишното издание на изследването (2017 г.) Несебър вече покрива критериите за ядро, а с присъединяването на Поморие се разширява обхватът на центъра. Община Бургас привлича ежедневно над 6,4 хил. работници от периферните си общини, а Несебър – 2,9 хил. Трудовата заетост в Бургас е от най-голямо значение за пазара на труда в Камено, където 35% от заетите пътуват всеки ден, а източникът на най-много приходящи работници е Айтос – 1,5 хил. души. За Несебър тази роля играе Поморие, откъдето всеки ден за работа пътуват 1,7 хил. души, или 18% от всички заети.
Икономика и инвестиции
Общият размер на произведената продукция на общините в състава на “Бургас-Несебър” е 7,73 млрд. лв. за 2021 г., или 23,2 хил. лв. на човек от населението. В рамките на последното десетилетие ръстът на добавената стойност е 53% – най-ниският след този на център “Благоевград”. Трябва обаче да се има предвид, че 2021 г. е особено тежка за туристическия бранш, ключов за местната икономика. Добавената стойност е концентрирана в община Бургас, която генерира 75% от създадената в центъра, други 10% са в Несебър, по 4% – в Средец и Поморие. От отраслова гледна точка икономиката е балансирана – водеща роля играят преработващата промишленост (21%) и търговията (19%), но значителен дял имат и транспортът и складовете (12%), туризмът (10%), строителството (9%) и здравеопазването (7%).
Трябва да се има предвид, че в нормална година, без ковид-19, туризмът би заемал значително по-голям дял, особено в периферията. Сред водещите работодатели са “Лукойл Нефтохим” с 1,3 хил. работници, който е и лидер по приходи през 2021 г., “Водоснабдяване и канализация” с 1,3 хил. души, както и “Нурсан Отомотив” и текстилното предприятия “Яна” с по над 1000 служители. Общият размер на преките чуждестранни инвестиции в “Бургас-Несебър” към края на 2021 г. възлиза на 2,21 млрд. евро, или 6,7 хил. евро на човек от населението, като по-високи ПЧИ на човек има само центърът около столицата. Чуждите капитали са концентрирани в двете ядра, като в Бургас са 93% от тях, в Несебър – други 5%. Разходите за придобиване на ДМА през 2021 г. доближават 1,1 млрд. лв., като 73% от тях са извършени от предприятията в Бургас, 12% – в Несебър, и 7% – в Поморие. Основен двигател на инвестициите в дълготрайни активи е индустрията – в нея са съсредоточени 33%, както и търговията, транспортът и туризмът с още 27%. Икономиката на “Бургас-Несебър” е относително по-слабо ориентирана към експорт в сравнение с повечето големи центрове, с 3,5 млрд. лв. приходи от износ през 2021 г. Производителността на труда е сред най-високите в страната с 23,4 хил. лв. добавена стойност на един нает.
Пазар на труда
Две години след срива на туризма и рязкото влошаване на състоянието на местния пазар на труда безработицата в “Бургас-Несебър” е относително ниска – 3,9% средно за центъра през 2022 г.; в Бургас тя е 2,5%, а единствено в община Средец надхвърля 10%. Местният пазар на труда е силно динамичен, трайно безработни практически отсъстват, като делът на хората с регистрация в бюрата по труда над година надхвърля 0,5% единствено в община Средец. Видим обаче е проблемът с младежката безработица, като в община Несебър делът на регистрираните безработни сред хората на 15 – 29-годишна възраст надхвърля 2% през 2022 г. Според данните от преброяването през 2021 г. заетостта в центъра е 62%, близо до средните за страната стойности. В повечето малки общини заетостта варира около 55%, в Несебър – 63%, в Бургас – 67%.
Работещите са струпани в община Бургас – 85 хил. души, докато в Несебър те са 9,5 хил., а в Поморие и Айтос – по 9 хил. През последните 5 години “Бургас-Несебър” e икономическият център с най-голям спад на заетостта, като броят на наетите намалява с 10% в сравнение с 2017 г. Това обаче най-вероятно отразява временно състояние на пазара на труда, а не трайна тенденция, в резултат на свиването на туризма. Разпределението на наетите се отличава от структурата на добавената стойност, като най-много работни места създава търговията (21%), преработващата промишленост се нарежда на второ място с 19% от наетите, а туризмът е на трето с 15%.
Ръстът на заплатите през последните 5 години е сред най-бавните за икономическите центрове в страната – 42%, като по-бавен е той единствено в център “Загоре”. Средната за “Бургас-Несебър” стойност за 2021 г. е 1232 лв. бруто на месец. Значително по-високо е обаче заплащането в развиващия се ИКТ сектор на община Бургас – 2490 лв. на месец, както и в здравеопазването – 2291 лв. В Несебър най-високите заплати също са в здравеопазването – 1912 лв. средно на месец.
Човешки ресурс и работна ръка
Между последните две преброявания населението на “Бургас-Несебър” намалява със 7,3% до 332 хил. души – относително малък спад на фона на повечето други центрове. Освен това центърът е с относително малък дял на възрастното население, като хората над 65-годишна възраст са 21,2% от населението. По-нисък е делът на възрастните единствено в центъра около столицата, но “Бургас-Несебър” има малко по-благоприятни показатели за демографско заместване, които свидетелстват за по-бавни темпове на застаряване. Същевременно делът на населението в трудоспособна възраст средно за центъра е 63,4% и е съсредоточено в община Бургас, където работоспособните са над 125 хил. души.
Центърът е сред най-привлекателните за мигранти, като средният механичен прираст за 2022 г. е 7,7%. Почти всички общини нетно привличат население, като лидер е Несебър, където ръстът в рамките на годината е 64%. Същевременно естественият прираст е –7,4‰ и е сред най-добрите в страната, но видимо по-неблагоприятен е в малките общини, особено в Созопол (–16‰) и в Средец (–15‰).
Образователната структура на населението е относително благоприятна, като през 2021 г. с висше образование са 24,6% от населението на възраст 7 и повече години, а с основно и по-ниско – 28,8%. Относително висок е обаче делът на неграмотните – средно 1,6% за центъра, но значително по-висок е в Камено (4,1%) и в Средец (5%). Постиженията на учениците са над средните за центровете, като на държавните зрелостни изпити по БЕЛ средната оценка е “Добър” 3,73, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 37,3 от 100 точки. По-добър резултат на това изпитване постигат единствено учениците в центъра около столицата и център “Варна-Девня”.