За иновациите е нужна визия и по-задълбочено ангажиране. Защо е важно да бъдем иновативни – за да спестяваме време, ресурс и средства. Интелигентните технологии играят роля и за насърчаване на устойчиво градско развитие, намаляване на въглеродния отпечатък и повишаване на енергийната ефективност. Няма как да използваме иновациите, обаче, ако не убедим нашите съграждани, че имат нужда от тях. Това казакметът на Враца и член на УС на НСОРБ Калин Каменов в откриващото си обръщение на дискусионния форум “Иновации и умни градове” в рамките на годишната среща на местните власти.
Той добави, че основният фактор за ефективното имплементиране на иновативните градски решения е информационната подготовка на гражданите. “Иновациите могат да бъдат приложени навсякъде, стига хората да осъзнават нуждата от тях”, каза Каменов и даде пример с темата за удължаването на времето за подготовка на общините за новото изчисление на таксата за битови отпадъци. “Без подготовка и информиране на нашите съграждани, няма да бъдем готови и след дадения ни срок. Необходимо е държавата да заложи сериозен ресурс за разяснителни кампании за новите предложения и иновации”, каза той.
По думите му друго важно условие за превръщането на един град в умен е човешкият ресурс. “Каквито и иновации да правим, ако нямаме подготвени експерти, няма как те да бъдат ефективни. Важно е освен проекти за ВиК, ремонти и инфраструктура, да развиваме и проекти за образование, тъй като без подготвени кадри няма да има кой да разработва и да включва в живота иновациите. Наша задача е да поведем общинската политика за подготовка на кадри. Инвестирайте в образование, ако искате да имате иновации”, се обърна кметът на Враца той към представителите на местните власти.
В рамките на дискусионния форум “Иновации и умни градове” министърът на иновациите и растежа доц. д-р Росен Карадимов и зам.-председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие и съветник на министъра на иновациите и растежa Деляна Иванова представиха новата стратегия на ББР. Подготвените програми трябва да достигнат директно до публичните политики и да подпомогнат преодоляването на регионалните дисбаланси в страната.
Целта е институцията е да уплътни ролята си на истинска банка за развитие, като финансира публични обекти. Карадимов уточни, че програмите се разработват в момента и през 2025 г. банката ще стане реален партньор на българските общини, особено за проекти, за които държавата не може или няма право да отделя ресурс.
“Местните власти трябва да са много активни по привличането на инвеститори. Държавата финансира проекти за изграждане на довеждаща инфраструктура до бъдещи бизнес обекти. Привличането на предприемачи трябва да върви по няколко линии. Необходимо е Българската агенция за инвестиции да разполага с адекватна информация от общините”, заяви министър Карадимов.
Министерството открива нови финансиращи мерки по европрограмите с общ бюджет 5 милиарда лева. Една от тях е по програмата “Наука и бизнес” с бюджет 25 милиона лева. По програма “Конкурентоспособност” се откриват няколко процедури с бюджет близо 102 милиона лева. Специален фокус ще има върху малките и средни предприятия в Северна България, а част от мерките дават възможност общините да участват заедно с бизнеса.
Предстои ефективно да стартират фондовете за градско развитие. Общият бюджет, който ще бъде разпределен по програмата за градското развитие, е 650 милиона лева, които ще се усвояват до края на 2029 година. Публичният ресурс ще бъде осигурен по две от европейските програми.
“От гледна точка на общините, ключова е реализацията на програмата “Развитие на регионите”, насочена към 50 големи и малки градове. В това направление се допускат инвестиции в инфраструктура за бизнес, включително бизнес паркове, за устойчива градска мобилност, за зелена градска, културна и образователна инфраструктура, за енергийна ефективност на жилищни и публични сгради. До края на 2024 г. ще започне структурирането на новите финансови инструменти, включително и тези за безвъзмездна помощ”, заключи министърът на иновациите и растежа.
Можем да говорим за умни градове, където има хора, които допринасят за превръщането им в такива. Фонд ФЛАГ е иновационен финансов инструмент. “Ние сме малка финансова институция, но благодарение на партньорството с общините, имаме висок рейтинг и получаваме финансиране с ниски параметри от всички търговски банки в страната – това е резултат от умното управление на ресурса. Банковите институции знаят, че могат да достигнат до най-малките населени места чрез нас”, заяви изпълнителният директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова, която беше един от говорителите в дискусионния форум “Иновации и умни градове”.
Тя анонсира, че Фонд ФЛАГ ще предоставя на общините безвъзмездно техническа помощ за проекти, свързани с прехода към чиста енергия. Това ще се случва чрез иновативен инструмент, пилотен за финансиране на проекти за постигане на прехода към чиста енергия и създаден с подкрепата на Европейската комисия. “Първоначално проектът беше фокусиран само върху възобновяеми енергийни източници, но го разширихме, получихме подкрепа, и днес по този инструмент могат да бъдат финансирани проекти във всички области на използването на чистата енергия и постигането на целите на кръговата икономика, включително проекти за енергийна ефективност”, каза тя.
Надя Данкинова апелира представителите на местната власт да търсят експертизата на Фонда, защото екипът му познава всички възможности за финансиране и по този начин общините могат да структурират финансиране на проектите си по най-добрия и най-успешен начин.
Проектът за развитие на Дунавски индустриален технологичен парк, който предстои да бъде реализиран в община Свищов, е следствие на един дълъг и трудно извървян административен процес, който в рамките на няколко години изискваше пълната отдаденост на общинското ръководство за реализирането на редица дейности, които се осъществиха с подкрепата на ключови национални и международни партньорства и държавните институции. Това заяви кметът на Свищов д-р Генчо Генчев, който сподели с присъстващите опита на общината в реализацията на мащабния проект за изграждане на индустриалния парк.
Финансирането се осъществява на няколко етапа със средства, осигурени от НПВУ, ПРР и общината, както и заемни средства. Целта е с общи усилия да се изгради устойчива икономическа зона, която да генерира добавена стойност, да създаде добра среда за разкриване на работни места и по-добър живот за жителите на цялата община.
“Още през първия мандат, с екипа ми усетихме бича от безработица и липсата на работни места. А всички кметове обещаваме да се справим с този проблем. Нашето виждане е, че решението е в създаването на благоприятна среда за инвеститорите. Свищов е град с икономически профил, но поради множество фактори, Стопанската академия не може да покрие нуждите от кадри. Затова през 2017 г. решихме да тръгнем по пътя за реализирането на Дунавски индустриален технологичен парк”, заяви д-р Генчев и запозна участниците в дискусията с основните предизвикателства и предстоящи дейности по изграждането на икономическата зона.
Проектът “ZAHYR”, чийто основен координатор е Тракийският университет в Стара Загора, предвижда изграждане на първата у нас водородна долина. Стойността на проекта е 16 млн. евро и той ще бъде реализиран от консорциум от 14 български и 4 чуждестранни партньори. Целта е произвеждането на 400 кг водород /горивото на бъдещето/ на денонощие, който да се използва в трите града. В рамките на панела проектът беше презентиран от проф. д-р Добри Ярков, Ректор на Тракийския университет.
Карлово е един от трите града, включили се в проекта ZAHYR за изграждане на зелена водородна долина. “Цялата идея на проекта е производство на зелен водород, чрез който ставаме енергийно независими и създаваме енергийна общност”, заяви д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на УС на НСОРБ. “Водородът е бъдещето на Европа, а общините са най-активните двигатели на иновациите в страната. Убеден съм в смисъла на този проект и съм сигурен в неговия успех” каза в заключение той.
