Правителството предлага бюджет с рекордни разходи (близо 46% от БВП), увеличение на данъчната тежест върху работещите и нарастване на публичния дълг с 10 процентни пункта в средносрочен период (до 37% от БВП през 2028 г.). Това е политика, която се отклонява от традицията в държавните финанси в последните повече от две десетилетия и заплашва да събори модела на финансова стабилност и изпреварващ икономически растеж. ИПИ предлага алтернатива, която гарантира дългосрочната стабилност на публичните финанси и залага политики в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж.
Алтернативният бюджет на ИПИ се изготвя вече повече от две десетилетия. В по-голяма част от този период, държавният бюджет е бил на дефицит. Опитът обаче показва, че когато средносрочната фискална цел е под контрол, траекторията на държавните финанси може да се запази стабилна, без да се налага увеличение на данъчната тежест. Първият алтернативен бюджет в евро предлага средносрочна визия, която не цели механичното “връзване” на бюджета за 2026 г., а залага структурни правила и реформи, които гарантират устойчива основа на публичните финанси и отключват потенциал за растеж на икономиката.
- Ограничаване на преразпределението на национални средства през бюджета до 38% от БВП и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбите
- Твърдо правило в Закона за публичните финанси, което гарантира запазване на финансовата стабилност и не зависи от темпа и мащаба на използване на европейските средства – максималният размер на националните разходи по консолидираната фискална програма да не надвишава 38 на сто от БВП;
- Поддържане на нива на държавния дълг до 30% от БВП в средносрочен период – избягване на сценарий “Румъния” и гарантиране на финансова стабилност;
- Запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 г. и възможност за намаление на осигуровките през 2027 и 2028 година;
- Данъчен стимул за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за машини и оборудване и признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер.
- Ударно свиване на наетите в публичния сектор и ограничаване на разходите за персонал
Правило 20/10 за публичния сектор
Намаление на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20% от всички наети по трудово и служебно отношение в страната и ограничаване на разходите за персонал в консолидирания бюджет до 10% от БВП:
- Освобождаване на близо 100 хил. наети в публичния сектор в следващите три години;
- Премахване от 2026 г. на автоматичните правила за формиране на заплатите – най-вече в силовите ведомства;
- Съкращаване от 2026 г. на незаетите щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация;
- Създаване на механизъм за освобождаване на наети в администрацията чрез специален фонд за финансиране на оптимизацията и удължаване на периода за изплащане на дължимите възнаграждения при освобождаване (до две години).
Ефект: Близо 100 хил. по-малко наети в публичния сектор и 1,5-2,0% от БВП по-малко разходи в бюджета в следващите три години.
Ясен план за публичните инвестиции и нов модел за участие на частния капитал в големи публични проекти
- Приемане на дългосрочна програма за капиталови инвестиции, в т.ч. увеличение на тол таксите и програма за транспортна свързаност;
- Ясни правила за достъп и мащаб на общинската инвестиционна програма, в т.ч. прозрачност и регистър на всички плащания, както и удължаване на срока за изпълнение поне до 2029 г.;
- Концесиониране на големи инфраструктурни проекти и инвестиционни ангажименти на държавата – постигане на поне 2% от БВП инвестиции на частния сектор в публична инфраструктура.
Насочване на социалните помощи и ограничаване на неефективни програми и субсидии
- Интегриран модел на социално подпомагане и насочване на всички помощи на база доходен критерий на ниво домакинство – свиване на неравенството и коефициента на Джини с 2 пункта;
- Отпадане на Закона за личната помощ и частично включване на механизма в програма по Закона за социалните услуги при ясни и строги правила за достъп на база оценка на потребностите;
- Регулярна оценка на всички социални програми и плащания с фокус ефекта им върху намаляването на бедността и неравенството.
- По-силни региони и възможности за развитие на местно ниво
- Преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите (2 пр.п.) към общините и постигане на 40% собствени приходи в общинските бюджети.
- Актуализация на данъчните оценки и възможност за по-гъвкава политика на местно ниво за определяне на данъка.
- Намаление на броя на общините и въвеждане на модел на споделени услуги, в т.ч. по отношение на стратегическото планиране и програмиране, възлагане на обществени поръчки и инвестиционна политика.
Лимити на разходите за здравеопазване и връзка с постигане на резултати
- Твърди лимити в ръста на разходите за здравеопазване и създаване на резерв;
- Намаляване на броя на публичните болници с една трета, в т.ч. общински болници да се превърнат в лечебни заведения, предлагащи дългосрочна грижа;
- Изваждане на една трета от клиничните пътеки в извънболничната помощ;
- Стартиране на въвеждането на диагностично-свързани групи като модел на заплащане в болничната помощ;
- Финансово приоритизиране на превенция и профилактика за сметка на болнична дейност.
Ефективност и контрол върху разходите в съдебната власт
- Реорганизация на структурата и броя на органите на съдебна власт, промяна в числеността им съобразно натовареността, демографските, икономическите и социалните фактори в страната.
- Спиране на конкурсите за назначения в системата, преразпределение на съществуващия щат в нисконатоварените съдилища и структури на прокуратурата, закриване на щата при пенсиониране на съдии, прокурори и следователи. Реподбор и решително съкращаване на съдебната администрация.
- Разделяне на бюджета на съдебната власт по основни функции като за същински се приемат само свързаните с разследване, обвинение, правораздаване. Несъщинските подлежат на мотивиране от ВСС пред Народното събрание и след това гласуване на бюджета за тях.
- Замразяване на заплатите на настоящото ниво, пълно премахване на класа прослужено време.