В българската Конституция да бъде записана разпоредба, която изрично предвижда, че историческа и духовна столица на България е Велико Търново, а нормативно да бъдат определени административни, процедурни и бюджетни правила за нейното прилагане. Тази идея беше подкрепена от участниците в национална кръгла маса, проведена във Велико Търново. Форумът бе един от акцентите в честванията на Деня на Независимостта. Идеята лансираха изявени общественици и историци през 2019-а година, а първата крачка бе приемането на акт на Народното събрание, с който Велико Търново бе обявен за историческа и духовна столица на България.
“Обособяването на Велико Търново за втора столица би се изпълнило със смисъл, ако поне две или повече от големите държавни институции намерят седалище тук. Конституционният съд е една от тези институции”, каза проф. Борис Велчев и даде за пример конституционните съдилища в редица държави, които са извън административните столици на държавите. Своята подкрепа към тезата изказаха юристът проф. д-р Атанас Семов, председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев и Симеон Сакскобургготски.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов подчерта при откриването на конференцията, че инициативата е на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“, а през 2023 г., когато се отбелязват 115 години от обявяване на Независимостта на България, голяма част от събитията ще са посветени именно на статута на Старата столица.
Проф. Петко Петков припомни неоспоримия, според историческите документи факт, че от 22 март 1879 г. по предложение на Драган Цанков и като конституционен текст решение, вписано в протокола на Учредителното събрание, е Търново да бъде определено за историческа столица на страната ни.
Най-наболелите проблеми пред опазване на недвижимите културни ценности в стария град, които са 680, представи главният архитект на Велико Търново Николай Малаков. Дейностите по запазването им задължително подлежат на централизирано съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата, като включват дори текущите ремонти по поддръжка на сградите. “Тежката и бавна процедура води често до незаконни действия от страна на собствениците. С нашите предложения целим част от тези процедури да се извършват на местно ниво, а някои съгласувания на паметници с по-ниско значение да се извършват от звено, позиционирано във Велико Търново”, посочи арх. Малаков.
Той припомни, че лошото стопанисване на сградния фонд в някои от европейските държави дори е криминализирано. “Необходима е приложима процедура държавата и общините да могат да отчуждават изоставени и рушащи се недвижими културни ценности, да има програма на министерство на културата за целева финансова подкрепа на собственици на недвижими културни ценности. Всичко това изисква специфични решения и специален статут на Велико Търново като град, съхранил историята и идентичността”, категоричен бе арх. Малаков.
Проф. дюн Борис Велчев – съдия в Конституционния съд на България 2012 г. и председател на Конституционния съд 2015 г. -2021 г., припомни , че именно той, по време на националните чествания за 140 години от приемане на Търновската конституция, предложи на президента Румен Радев да бъде направено допълнение в Глава 10 в Конституцията на България, в която да бъде включен текст за реалното място на Велико Търново като историческа и духовна столица. “И тогава, и сега си давам сметка, че това е един протоколен акт, който, ако остане само на думи, постепенно ще се износи. Вписването на статута в Конституцията е справедливо и необходимо, заслужено е написването на втори текст, който да казва, че статутът се урежда със специален закон, поставящ Велико Търново в положение, различно от останалите градове. Но и това не е достатъчно”, посочи проф. Велчев.