Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи обширен анализ на състоянието на образователната система след годината пандемия и в очакване на политики на промени, трасирани от ситуацията в образованието днес.
Учителите заявяват, че притежават най-истинската и професионална експертиза за системата на „Средното образование“ и смятат, че редица политики трябва да се променят, някои трябва да отпаднат, а други да се родят, но това в никакъв случай не трябва да става прибързано и с дефицит на професионализъм. Това не трябва да става в политическа еуфория.
“Финансирането на системата е първият повод за национален дебат и редица „експерти“ се упражняват по този важен акцент. Разбира се, не сме забравили увеличението на учителските заплати, което в никакъв случай не трябва да спира сега. Но българските образователни институции страдат от хронични финансови дефицити и решения на парче няма да извадят образованието от заразата „недофинансиране“. Проблемът с недостатъчното финансиране се катализира и от несъвършеното разпределение на финансовите средства към образователните институции.
Някак започва да набира скорост абсурдната идея да излезем от делегираните бюджети и да се върнем на принципа от 2007 година – или централизирано финансиране от общинските бюджети. Това категорично няма да се случи, защото вероятно ще генерира стачни турбуленции”, заявяват от синдиката.
“Безспорно, водещата роля на учениците при формиране на бюджетите трябва веднага да отстъпи по тежест и на другите компоненти – паралелки и физическа среда. Тези компоненти ги има, а трябва да прибавим и още компоненти, примерно – брой учители, които да генерират повече финансови средства в училище и детска градина.
Синдикат „Образование“ е за усъвършенстване модела на автономното финансиране на училищата с прибавяне на компоненти, които да дадат финансови лостове за по-качествено образование.
От Синдиката се обръщат към политическите партии – кандидати:
“Уважаеми дами и господа, колко процента от брутния вътрешен продукт ще дадете за образование? Кога ще стигнем минималните и препоръчани от ЕС 6% от БВП? Защото и най-съвършената формула за разпределение на средствата ще бъде обречена на неуспех при сегашния размер за образование.
Изследването на световния опит доказа нуждата в българската образователна система да се структурира модел за профилактика, превенция на професионалните заболявания и задължително структуриране на компенсаторни механизми за съхраняване ефективността на учителската професия.
Последните изследвания на прегарянето в професията на учителя в България го поставиха в незавидно високи нива на прегаряне, катализирани от последната година работа в електронна среда от разстояние.
И всичко това е, защото липсва национална политика за съхраняването на учителя от високото прегаряне и опазването му от несвойствени и административни волности, които доминират в неговата работа. Защото прегарянето на учителя не е личностен проблем, то е проблем на съвременната държава”, заявяват учителите.
Синдикат „Образование“ пита:
“Уважаеми дами и господа кандидат политици, кога ще прекатегоризирате учителския труд към втора категория труд?
Можем ли заедно да намалим натоварването на всички учители след 50 години с един час седмично, можем ли да им осигурим година платен отпуск за квалификация и рехабилитация при изработени 4 в системата?
Можем ли заедно да осигурим добавката от учителския пенсионен фонд да се ползва винаги и безусловно, дори и при ранно пенсиониране на учителите? Защото сега учителите са несправедливо ощетени!
За да подобрим качеството на управление на образователните институции, можем ли да въведем мандатност на директорската длъжност в образователните институции?
Нека да ситуираме националната политика за подбор, избор, ценз, управленчески опит и времетраене на длъжността „директор на образователна институция“. Нека заедно осигурим възможности за професионално, а не политическо вертикално израстване на педагогическите специалисти!
ЗПУО вече премина своята детска фаза и, макар неговите автори да предлагат да почакаме още, Синдикат „Образование“ е категоричен, че е настъпило времето за поправки и промени в ЗПУО.”
От синдиката определят и най-важните промени:
- Преминаване на детските градини към делегирани бюджети;
- Ефективно намаляване на административната тежест;
- Участие на синдикатите в атестационните комисии за учители и директори;
- Въвеждане на оценка за дисциплината на учениците;
- Вменяване на повече отговорности на родителите;
- Намаляване броя на учениците в паралелки и групи;
- Задължително въвеждане на училищен изпит след всеки клас в начален етап и повтаряне на класа при неусвояване на образователния минимум
– Отпадане на НВО в четвърти клас;
- Един вариант на учебник по общообразователните предмети и МОН да издава учебниците, за които плаща;
Реално намаляване на обема и трудността на новия материал към 40%, за сметка на 60% проектно – базираното обучение и практическите упражнения; - Увеличаване броя на психолози и/или педагогически съветници във всяка образователна институция;
- Изравняване на нормативите на всички педагогически специалисти към 648 часа годишно, с отпадане на седмичната дискриминационна норма на учителите в начален етап.
Някои от мерките са много важни и спешни за въвеждане. Те биха подобрили съществено учебния процес – реалния, а не този, който съществува само по документи. За много училища е спешно учителите да спрат да чувстват, че от това колко ученици ще имат в дневниците (а не в класните стаи!) зависи това, дали училището ще има финансиране и дали те ще имат работа. Радвам се, че синдикатът се събужда от летаргията и започва да обръща повече внимание на съществените проблеми на образованието.