Войната в Украйна по-скоро ще ускори Зелената сделка, отколкото да я забави. Това коментираха участници в дискусия, посветена на Зелената сделка, организирана от екологичните сдружения “За Земята”, WWF България, платформата “Климатека” и Стопанския факултет на Софийски университет.
В началото на март Европейската комисия (ЕК) представи своя план за намаляване зависимостта на ЕС от внос на енергийни ресурси. Той включва различни стъпки като ускоряване изграждането на зелени мощности, зелен водород, енергийно обновяване на сградите и т.н. Мерките за сградите предвиждат те да бъдат енергийно независими и с нулеви въглеродни емисии, което днес показва, че е от изключителна важност при извънредни ситуации за гарантиране на енергийната сигурност.
“Потреблението на природен газ от домакинствата може да бъде заместено от възобновяеми енергийни източници – например от термопомпи за отопление и охлаждане, геотермална енергия, от слънчеви панели или от комбинация от технологии”, разказа Апостол Дянков, експерт в Световния фонд за защита на дивата природа (WWF).
“Цената на електроенергията в ЕС расте до рекордни нива, но причината за това не е Зелената сделка”, отбеляза д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Анализ на експерта показва, че цената на електроенергията следва с малко забавяне движението на цената на природния газ, а рекордно високите цени на квотите за въглероден диоксид имат много по-малко влияние.
Трифонова беше категорична, че България не се възползва ефективно от европейските средства, за да се подготви за климатичните предизвикателства. Страната ни закъснява с изграждането на енергийната и транспортната инфраструктура, както и с планирането на проекти за новия програмен период (2021 – 2027 година).
“От геополитическа гледна точка ВЕИ мощностите са много по-сигурни при военен конфликт”, отчете Симеон Горов от “За Земята”. Той посочи, че едни от първите цели на руските военни в Украйна са били ядрените централи. Зелените централи обаче са с множество локации на територията на страната и са по-трудни за овладяване.
“Изграждането на ВЕИ мощности обаче също крие своите рискове”, призна Горов. Производството им например зависи от внос на суровини от трети страни, но в същото време тези мощности имат по-дълъг срок за използване и това дава по-голям хоризонт за разработване на нови технологии, замяна на суровините и рециклиране.
Междувременно проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) показа, че като цяло българите виждат ползите от Зелената сделка, но са притеснени за загубата на работни места, пише Инвестор.бг.
