Уменията за работа с цифрова информация, дигитално-медийната грамотност и критичното мислене трябва да бъдат по-широко застъпени хоризонтално в учебните предмети. “Това се обсъжда в работната група, която изготвя нова визия за учебните програми”, съобщи заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова по време на форума “Заедно в борбата с кибертормоза на деца”.
Тя посочи, че в новите учебни програми по компютърно моделиране за 3. и 4. клас и в актуализираните програми по информационни технологии за 5.-10. клас тези теми са застъпени и има специално посветени уроци на тях. В часовете на класа киберсигурността и кибертормозът също са част от задължителните теми, обясни Емилия Лазарова.
През този месец МОН издаде насоки за работа с изкуствен интелект, които бяха изработени с помощта на много организации, ангажирани с проблемите на образованието на децата и учениците и имат препоръчителен характер, стана ясно от думите ѝ.
МОН отчита ясно реалностите на съвременния свят. Вече всички ученици, учители и директори в образователната системата имат своя електронна идентичност. Функционира и дигиталната раница, която дава огромни възможности на преподавателите и учениците.
“Същевременно с това сме наясно и какви могат да бъдат проблемите, свързани с киберсигурността и кибертормоза”, посочи Емилия Лазарова. Тя изтъкна, че децата са особено чувствителни. Затова и МОН взема мерки както за превенция на такива случаи, така и за психологическа подкрепа на пострадали деца. “Целта е на децата да бъде оказана помощ и да имат такива психологически модели, с които да се справят по-лесно с преживения тормоз”, обясни зам.-министър Лазарова.