В София по покана на кмета на Тирана Ерион Вилеай се проведе среща на кметовете на българските общини членове на Мрежата B40. Мрежата на балканските градове е създадена по инициатива на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в края на ноември 2021 г. с участието на 25 общини от 11 държави, представляващи 55 млн. граждани. Сред основателите на организацията е и Кърджали. Към днешна дата 14 български общини вече са част от партньорската мрежа на балканските градове. Това са Белица, Бургас, Велико Търново, Димитровград, Карлово, Карнобат, Кърджали, Пловдив, Раковски, Свиленград, Сливен, Стара Загора, Столична община и Троян.
Амбицията на Мрежата на балканските градове е да развива местната демокрация като опора за стабилността на Балканите и в Европа. Обединението поставя акцент върху усилията на властите, които са най-близо до хората, за позитивни промени и устойчивост, за партньорство в икономиката и културата. Едновременно с това приоритет в работата й са глобални проблеми като измененията на климата, дигиталната трансформация и др. Мрежата се основата на принципите и опита на международни инициативи като C40, G20, G7 и си е поставила за цел да обхване поне 100 града от региона на Балканите.
“За добро или лошо, живеем в много интересни и предизвикателни времена – война в Украйна, военни действия в Средния Изток, предстоящи избори в България, ЕС и САЩ. Преди часове се проведоха и тези в Северна Македония. В този контекст, много лесно националните власти забравят за кметовете, градовете и гражданите. Виждането на членовете на Мрежата Б40 е, че политиката започва в местното самоуправление. Кметовете са първото стъпало, в което се удря надигащата се вълна на гражданското мнение”, заяви председателят на организацията и кмет на Тирана Ерион Велиай в приветствието си при откриването на дискусионен форум с кметове и представители на български общини членове на Мрежата Б40.
Целта на посещението му е активизиране на дейността и представяне потенциала на организацията пред бъдещи членове, както и обсъждане на начините за укрепване на връзките между градовете и подобряване на сътрудничеството чрез В40. Повече от 15 български общини вече са заявили интерес да се присъединят към организацията.
“Ако си президент, премиер или министър, винаги можеш да прехвърлиш отговорността на някой друг. Отговорността при кметовете не може да бъде прехвърлена. Имаме твърде ограничени възможности за очакванията, срещу които се изправяме и доста често ни обвиняват за неща, които не са в правомощията ни”, каза Ерион Вилеай пред българските си колеги и добави, че освен политиката, на промяна подлежи и икономиката. Той покани присъстващите да презентират профилите на общините, които представляват, и да споделят забелязват ли промяна в икономическо и инвестиционно отношение на местно ниво, както и плановете си за развитие на общините. Кметът даде пример с Тирана – само преди няколко години водещите икономически сектори са били текстилното и обувното производство. Днес това са ИТ индустрията и туризмът, като общинското ръководство предприема различни подходи, за да анализира потребностите на общността, да предложи условия за развитие на новите направления и да адаптира всички други сфери към тях.
Белица
В рамките на дискусията заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Белица Радослав Ревански посочи, че 2024 г. е година на избори в много страни, включително и в България, като само месец ни дели и от тези за Европейски парламент и нови европейски институции. В подобни ситуации ясно проличава ролята на местните власти като стабилната основа за развитието на общностите. Той посочи, че като член на Европейския комитет на регионите процесът на разширяване и укрепването на сътрудничеството между Балканите и Европейския съюз е от решаващо значение за регионалната стабилност, икономическото развитие и споделения просперитет.
Освен партньори в търговско-икономическо отношение, страните от Западните Балкани са важни и за постигане на целите в областта на климата и въглеродната неутралност на Европа. Кметът на Белица акцентира, че подобряването на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура е от съществено значение за икономическото развитие. Съвместните проекти за подобряване на свързаността в региона и с ЕС могат да улеснят търговията, туризма и обмена между хората и допълни, че на Балканите има сериозен потенциал, който трябва да бъде развиван, а засиленият обмен на местно ниво е ключов в този процес.
“Мрежата В40 да бъде използвана освен като платформа за обмена на знания и опит по темите от общ интерес, така и за повече видимост за нуждите и застъпничество пред националните правителства, за предприемане на конкретни стъпки за преодоляването им”, призова кметът на Белица.
“Мрежата си постави за цел да работи по-активно с регионални организации и заинтересовани страни. Аз също предлагам да включим в застъпничеството и обмена и нашите асоциации, които разполагат с експертиза и се грижат за нашите интереси”, каза Радослав Ревански и заключи, че сътрудничеството в рамките на Мрежата може да допринесе значително за пътя на Балканите към интеграция в ЕС.
Димитровград
В рамките на дискусията Иво Димов – кмет на община Димитровград и заместник-председател на УС на НСОРБ определи срещата не само като добра възможност за обмен на мнения за това как да се засили сътрудничеството в Мрежата, но и възможност да се насърчат още български общини да се присъединят и да допринесат за нейното развитие чрез своя специфичен опит и знания. Той сподели с участниците, че с декларацията от Тирана и новоприетата структура и документи на В40 се създава добра основа, върху която да се надгражда и Мрежата може да бъде отлична платформа за международни партньорства и споделяне на най-добрите практики.
“Мрежи като В40 имат потенциала да бъдат още една допълнителна възможност за градовете да поставят по-ясно и видимо своите позиции не само на Балканите, но и извън тях”, каза Димов и допълни, че сред възможностите за активизиране на съвместна работа е по-сериозният фокус върху изграждане на капацитет, провеждане на съвместни семинари и обмени. За да бъдат добре запознати партньорите в Мрежата с възможностите на останалите, той предложи създаването на цифрова платформа, където градовете от B40 могат да споделят най-добри практики, казуси и иновативни решения: “Нашите служители, експертите и практиците могат да допринасят със статии, истории за успех и научени уроци. Да дадем възможност за повече видимост на примерите от реалния живот, за ефективни политики, за умно градско планиране и ангажираност на общността”.
По отношение на практическата организация на учебни посещения и програми за обмен, при които градски служители и професионалисти посещават партньори от B40, кметът на Димитровград посочи възможността за използване на подкрепата и на асоциациите на местни власти в държавите. Иво Димов заяви, че подобни обмени ще улеснят преките взаимодействия между местните власти на двустранна или многостранна основа, но могат да бъдат и ценен източник на информация при планиране на дейността по застъпничество и защита интересите на общините пред националните власти. В заключение Иво Димов посочи, че Мрежата B40 предоставя на общините платформа, за взаимнообогатяване, за иновативност и за изграждане на трайни връзки.
Представителите на българските местни власти заявиха, че участието в Мрежата е изключително важно. Основните приоритети, които те очертаха в бъдещата работа на организацията са и ключовите теми от дневния ред на общините: управлението на отпадъците, градското земеделие, градските кооперативи, развитието на туризма в малко познати дестинации.
Карлово
Кметът на Карлово и член на УС на НСОРБ д-р Емил Кабаиванов постави акцент върху темата за умните градове и организацията на движението чрез зелени решения. “Темата изисква внимание, тъй като за кметовете би било полезно да се разработят модели за различни по големина градове”, смята кметът на Карлово и даде пример с опита на своята община, която работи по съвместен проект с още три общини за производство на енергия от възобновяеми източници, използването на зелен водород за градския транспорт и оползотворяването на отпадъците чрез кръгова икономика. “Няма по-заинтересован публичен субект от общината, в лицето на кмета и общинския съвет, който да иска местното образованието да бъде обърнато към нуждите на бизнеса”, каза д-р Кабаиванов и обърна внимание на начинанието на община Карлово за разработване на модели за публично-частно партньорство в областта на образованието и социалните услуги.
Добрият пример на Тирана
“Понякога решенията са безплатни. Промяната на едно правило коства много по-малко време и дава по-добри резултати, отколкото чакането на субсидия за конкретно начинание”, каза кметът на Тирана. Той даде пример с промяната на срокове при издаването на разрешения за таксита в албанската столица – ако превозното средство е дизелово или бензиново, срокът е няколко седмици. Ако се движи чрез зелена енергия – срокът за издаване на лиценз е 24 часа. В резултат на тази мярка към днешна дата близо 80% от такситата в Тирана са електрически. Идеята е заимствана от италианска община.
По темата за градското земеделие Ерион Вилеай разказа, че в по-голямата част от детските градини в албанската столица се отглеждат плодове и зеленчуци, като по този начин не само се произвежда определено количество биопродукция за потребностите на децата, но и те самите участват в отглеждането на растенията. Заедно с това, те полагат грижи за малки гризачи и дребни животни. “Това е много важно, особено за големите градове, за да знаят децата ни, че храната не се произвежда в супермаркета”, заяви тиранският кмет.
Наемите на площи, особено за спортни площадки, в Тирана са много високи. Затова взехме решение да отдаваме дворовете на училищата на асоциации и спортни клубове. Така не оставяме неизползваемо пространство за спорт, а в същото време училищните площи се поддържат от частния бизнес. Освен това, децата могат да ползват безплатни тренировки по любимия им спорт. Децата са доволни, родителите са доволни, спортните кубове са доволни. Това каза още пред участниците Ерион Вилеай и напомни, че всяко решение трябва да бъде съобразено с потребностите на общността.
Отчитайки глобалните тенденции и регистрирайки нуждата от добре обучена работна ръка, община Тирана е стартирала програма за дигитални номади, с която се създават условия за заселване на млади хора в малки населени места, както и обучение и подобряване на дигиталните умения. Резултатът е, че Тирана има увеличение на младото население, базирано именно на нови заселници и семейства, ангажирани в дигиталния бизнес или стартъпи. Освен това, общината изплаща над 1600 стипендии месечно на деца за участие в дигитални обучения. “Нашето виждане е, че без дигиталните умения, подрастващото поколение няма никаква основа и не е конкурентно на пазара на труда. Може да Ви се струват много като пари, но анализите показват, че след началото на стипендиантската програма, половината от децата вече имат сигурна работа още докато са в гимназията”, каза кметът на Тирана и добави, че с радост ще сподели опита си с българските си колеги.
