Напоследък нараства броят на хората, търсещи подкрепа и терапия за своите социални и психични проблеми. “Тази тенденция изисква от нас, психотерапевти и консултанти, по-задълбочено вникване в конкретните и специфични проблеми на всеки един отделен пациент”, твърди психологът Михайлина Абрашева. От 11 години тя се занимава и обучава под различна форма в областта на психотерапията.
“Дългогодишната работа като ПР специалист преди това ми показа, че хората имат огромна потребност да се научат как да се грижат за себе си – като единство на тяло, разум и психика, и как да общуват със света и другите”, убедена е Абрашева. Привърженик е на психоанализата на Карл Густав Юнг и логотерапията на Виктор Франкъл. Работи с възрастни, тинейджъри и деца, които имат трудности в една или повече сфери от живота си.
– Г-жо Абрашева, вече повече от година българите живеят в ковид условия. Променихме ли се за това време и как?
– Голяма част от хората се промениха като стил и начин на живот, навици, преоценка на важните за тях неща и хора, смениха личните си приоритети. Има една полза в появата на този вирус, че ни накара да спрем забързания си ритъм, да се огледаме и да преосмислим собствената си значимост. Много от нас се преоткриха, а други разбраха, че имат да решат сериозни лични въпроси и проблеми. Защото е ясно, че ние не можем да се развиваме в строги ограничения. В последните години личността не познава лимити, граници, забрани. А нещо толкова малко и невидимо ни показа, че не сме богове. От психологическа гледна точка, кризата е в Аз-а, в Егото на всеки един. Всеки я преодолява по неговия си начин. Може и променя каквото прецени и продължава напред в новата реалност. Ние, психолозите, можем само да подкрепяме този процес на трансформация.
– Като че ли имаме страх от ваксините все още, или просто и по тази линия се разделихме на два фронта?
– В народопсихологията на българина е заложена вътрешна противоречивост. От няколко века ние се делим на „за” и „анти”. Това се случи и по темата с ваксините. Освен това определени политици и лидери на мнение умело се възползваха от тази психологическа черта на българина и вкараха допълнително страхове и разделение в процеса на ваксинация. Но аз съм оптимист и вярвам в трезвата преценка на хората. Няма друга алтернатива за ограничаване обхвата на този коварен вирус. Аз самата се ваксинирах, защото смятам, че това е отговорното поведение в момента, за да защитим себе си, близките и приятелите си.
– За кои социални групи е най-трудно в пандемията?
– Едва ли е правилно да отсяваме по този критерий влиянието на пандемията. Безспорно и видимо за всички – на лекарите им е по-трудно. За всеки неговите трудности са си най-големи. За психиката няма никакво значение, че някакви големи групи хора имат обективни затруднения, ако личността не успява да реши своя си проблем. Но по-трудно е за хората, на които им се наложи да прекратят дейността си, както и там, където промените са революционни, необичайни и досега не е имало никакви действия в тази посока. От моите наблюдения в практиката си мога да кажа, че като че ли младите хора и семействата с малки деца по-трудно понасят и приемат ограниченията и това наложително събиране вкъщи.
– Увеличи се и домашното насилие. Какви други трайни последици да очакваме от вируса в психологически аспект?
– Оказа се, че за някои хора затварянето в дома и семейството е голямо изпитание. Води до нарушаване на личното пространство, по-голямо съобразяване с другия, занимания с децата, които допълнително изтощават. Всичко това води до натрупване на дистрес и напрежение, които съчетани със страха от ковид и с цялостната негативна емоция в обществото, увеличи случаите на агресия не само в семейството, но и навън. Да, има увеличаване на случаите на домашно насилие, както и засилване на желанието на някои партньори да се разделят, да променят генерално живота си.
Зачестиха и злоупотребите с алкохол, наркотици и лекарства, което допълнително замъглява реалността, заплахите се увеличават и насилието, вербално или физическо, става ежедневие. Други последици в психиката са преодоляване на пораженията от самия вирус върху нея. Работя с много хора, които получават панически пристъпи, фобии, силна и неконтролируема тревожност, вследствие на преминаване през ковид, дори и в лека форма. Има и засилени депресивни епизоди поради наслагването на огромни страхове, които унищожават смисъла на живота. И не на последно място сериозни посттравматични реакции поради загубата на близки и приятели. Като цяло палитрата е голяма и за нас психолозите се очертават големи предизвикателства в следващите години.
– Очаквате ли повече хора да отидат до урните на изборите на 11 юли?
– Не, не очаквам да има висока избирателна активност. Хората искат ясни и категорични решения, а засега такива няма. Наблюдаваме само предизборни еквилибристики, които отблъскват, вместо да привличат. Ще цитирам Конфуций, който преди повече от 2000 години казва: „Владетелят трябва да бди народът да има достатъчно храна, достатъчно оръжие и да осигури доверието му.” Активните в момента политици не са подсигурили нищо от всичко това, а дефицитите на доверие са неимоверни. Хората не им вярват, и с право, и затова няма да си направят труда да отидат до урните на изборите на 11 юли.
– Според вас, българинът вярва ли все още в промяната на политическата система у нас?
– Човек винаги трябва да вярва, защото иначе животът му губи смисъл. Голяма част от българите вече са наясно, че тази промяна трябва да започне от самите нас. Тя първо е в нашите глави, а след това се пренася в обществото. Гражданското общество може да изисква от политиците една или друга промяна. Но преди това всеки трябва да е наясно, че една реформа има своята цена и да си даде сметка дали може да понесе тази цена. Промените в политическата система са промени в самите нас. Ако ние не се променяме, то и извънземна политическа система няма да ни устройва.
– От ЦИК твърдят, че хората имат психологическа бариера при гласуването с машини. Защо?
– Със сигурност има хора, които се притесняват от гласуването с машина. Но то има и хора, които вярват все още, че земята е плоска. На мен лично ми е обидно, че задължиха всички да гласуват машинно, защото този вот не се практикува в Европейските държави. Някак си това подценяване на политическата зрялост на българина ме натъжава и смятам, че и при други е така. Не е въпросът, колко е лесно или трудно машинното гласуване и дори колко време отнема, въпросът е в доверието. Хората нямат доверие на политиците и релевантно и политиците нямат доверие на хората.
– Какви са масовите нагласи след драстичния скок на тока и парното, да очакваме ли наесен протести?
– Страхът и неяснотата за бъдещето са в състояние да изкарат хората на улицата. Няма ясни послания какво ще се прави в бъдеще, как ще се решават основни въпроси на хората. Повечето от заявилите желание да управляват не конкретизират план, програма в обозримо бъдеще, така че да внесат успокоение и сигурност в психиката на личността.
– Как оцелява българинът след 1989 година? Какво се промени и какво остана като изконна черта на българина?
– Този въпрос изисква специално внимание и обстоен анализ. Ще отбележа само най-важното. Нарушени са основни ценности на обществото – справедливост, свобода и почтеност. Докато не се възстанови обществената нагласа, че ги има и се спазват като принципи на управление, българинът ще продължи да оцелява, без да може да изрази големия си потенциал, който носи. Силна и мъдра нация е българската и ще намери формата и начина да възстанови тези изконни ценности.
