Липсата на нормативна регламентация, недостатъчното заплащане и ограниченията при упражняване на професията пречат на лекарските асистенти и фелдшерите да разгърнат пълния си потенциал в здравната система. За необходимостта от спешни промени говориха пред БНР в рубриката „Вдъхновяващи“ Галина Захариева – фелдшер и зам.-председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ), лекарският асистент Радослав Дудев – член на Управителния съвет на организацията, и Христо Иванов – завеждащ филиал на Центъра за спешна медицинска помощ в Пазарджик – ФСМП-Панагюрище.
Според тях България се намира в ситуация на траен недостиг на медицински кадри, а в същото време специалисти с висше образование не могат да бъдат използвани пълноценно заради липсата на ясни правила, които да определят техните дейности и отговорности.
След близо 15-годишно прекъсване обучението по специалността е възстановено през 2014 г., но въпреки това професията все още очаква цялостно регламентиране.
Работа на терен, но без достатъчно ясни правила
Представителите на БСЛАФ подчертаха, че проблемът не е в подготовката на специалистите, а в липсата на конкретни алгоритми и законово разписани правомощия. „Нашите колеги ежедневно изпълняват дейности, които на практика осигуряват липсващата извънболнична помощ в много населени места. Но правомощията им не са ясно разписани, което ги поставя в правен риск“, коментира Захариева.
По думите й в системата на спешната помощ лекарските асистенти често работят самостоятелно, особено в райони, където недостигът на лекари е най-сериозен.
В спешното отделение решенията се вземат за секунди
Лекарският асистент Радослав Дудев, който работи в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ – Русе, разказа за ежедневните предизвикателства пред професията. „Започваме с леки травми и стигаме до животозастрашаващи състояния. Решенията се вземат за секунди, а колаборацията между лекар и лекарски асистент е изключително важна“, посочи той.
По думите му спешните структури обслужват пациенти не само от съответната област, но и от съседни региони, което допълнително увеличава натоварването на екипите.
Заплащането остава един от големите проблеми
Сред основните теми в разговора беше и възнаграждението на медицинските специалисти в спешната помощ. „Обещаваното увеличение на заплатите се чака повече от 30 години. Доплащането за нощен труд е около едно евро и няколко цента. Това е унизително“, заяви Радослав Дудев.
Според Галина Захариева е необходим модел, който да гарантира минимално възнаграждение, съобразено с квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. „Трябва да има гарантирано минимално възнаграждение, върху което да се надгражда според квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. Това ще даде предвидимост и сигурност на хората в системата“, каза тя.
Искане за самостоятелно място в здравната система
Христо Иванов подчерта, че лекарските асистенти не трябва да бъдат поставяни в една категория с всички останали специалисти по здравни грижи, тъй като изпълняват самостоятелна лечебно-диагностична дейност.
„След лекаря именно лекарският асистент е този, който може самостоятелно да води екип на спешна помощ. Носим отговорност за диагнозата и лечението на пациента, но получаваме възнаграждение като специалисти със съвсем различни функции“, посочи той.
Сред предложенията на организацията са:
- ясно нормативно регламентиране на професията;
- разширяване на възможностите за работа извън определени структури;
- възможност за участие в болничната помощ;
- създаване на условия за самостоятелни практики, финансирани от НЗОК;
- въвеждане на справедлив модел за минимално възнаграждение.
Според Галина Захариева тези промени биха подобрили достъпа до медицинска помощ, особено в малките населени места, където недостигът на лекари е най-осезаем.
Интерес към професията има
Въпреки трудностите интересът към специалността се запазва. По думите на Захариева през последните години са създадени нови възможности за обучение, а кандидатите често надхвърлят броя на местата. „Професията е интересна, защото е изключително многофункционална. Навсякъде, където има лекар, може да има и лекарски асистент“, каза тя.
В края на разговора Христо Иванов отправи апел към институциите да обърнат внимание на професията не само в кризисни моменти.
„По време на COVID-19 всички имаха нужда от нас и ни благодариха. След пандемията отново бяхме забравени. Нека държавата ни оцени сега, за да можем и занапред да бъдем до пациентите“, заяви той.
Галина Захариева обобщи, че лекарските асистенти и фелдшерите имат над 150-годишна история и винаги са били част от решенията при кризи в здравната система. „Надяваме се диалогът с министерството на здравеопазването да продължи и този път да доведе до реални промени“, каза тя.