Тази година стана ясно, че България ще приеме еврото от 2024 г. и то само с един месец преходен период. Дали обаче това ще се случи, от Kmeta.bg потърсихме икономистът и бивш депутат Мартин Димитров. Той обясни, че на страните от Източна Европа, които вече са се присъедили към еврозоната, са им трябвали средно 6,5 години да престоят в “чакалнята” преди същинската евроизация. За страните с валутен борд този срок дори надхвърля 8 години.
“В този смисъл е много по-реалистично да се разглежда диапазон от години, като например 2028 – 2030 година, в който България да приеме еврото като официална валута, това става все по-реалистично в условията на години пандемия”, коментира Димитров.
Според него повече са позитивите от въвеждането на еврото. А присъединяването към много по-голяма икономическа общност ще предостави по-големи възможности за България и вероятно ще помогне за улесняване и увеличаване на търговията.
“Приемането на еврото като национална валута ще допринесе за по-голяма макроикономическа стабилност, ще създаде възможности за привличане на повече чуждестранни инвестиции, повишаване на кредитния рейтинг на страната, на стабилността, както и ще позволи по-голяма интеграция на финансовите пазари, като същевременно ще създаде нови възможности за банковия сектор”, убеден е Димитров.
Според експертите, тъй като сме във валутен борд, ние “де факто” сме приели еврото. Цените на стоките и услугите в страната ще бъдат обявявани в левове и евро при влизането ни в еврозоната в преходния период. Целта е търговците да не закръгляват цените нагоре и да няма инфлация. За първите месеци от въвеждането на еврото банките и “Български пощи” ЕАД трябва да обменят безплатно на каса банкноти и монети от лева в евро.
50% от българите обаче са против приемането на еврото, всеки пети е съгласен, показва проучване. Останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Най-голяма подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите – с 64%. В същото време учащите са и най-неориентирани – 61% отговорят с “не знам” и “не мога да преценя”. 54% от запитаните желаят и биха участвали в провеждането на референдум за премахването на българския лев като национална валута.
