“Представителите на местната власт са прагматици и затова ще се постараем да изведем прагматични решения за промяна на средата ни, така че наистина да изградим устойчиво бъдеще и това да не бъде само лозунг. Това заяви изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, която бе модератор на панела “Устойчиво развитие на регионите. Въглеродно-неутрални и интелигентни градове: От визия към реалност” на GTF 5.0. Панелът на висково ниво е част от програмата на петото издание на най-голямото събитие за трансформация и развитие в региона – Green Transition Forum. Провежда от 16 до 20 юни. Събитието събира водещи експерти, политици и бизнес лидери, които обсъждат начините ЦИЕ да ускори прехода към устойчива икономика, без да губи своята конкурентоспособност.
В изказването си към присъстващите Силвия Георгиева посочи, че както градските, така и селските райони играят основна роля за постигането на целта за въглеродна неутралност. Докато градовете са движеща сила на технологичния напредък, селските региони предлагат естествени решения за намаляване на въглеродните емисии. Затова балансираният подход, който отчита уникалните предизвикателства и възможности на всяка среда, е от съществено значение за устойчиво бъдеще.
Изпълнителният директор на НСОРБ напомни за основния призив в доклада за единния пазар на ЕС, изготвен от бившия италиански премиер Енрико Лета: “Баланс между конкурентоспособност, стратегическа независимост и справедливи глобални условия, избягвайки налагането на вредни регулации и насърчавайки стратегически партньорства, основани на добре обосновани политики”.
.jpg "Местните власти с водеща роля в зелена трансформация и въглеродна неутралност до 2030 г. 2")
.jpg "Местните власти с водеща роля в зелена трансформация и въглеродна неутралност до 2030 г. 3")
“Господин Лета говори за свободата да пътуваме, която ни дава единния пазар, както и свободата да останем, която се гарантира от кохезионната политика. Именно ние, регионалните и местни власти, сме тези, които трябва да инвестираме във все по-високо качество на живот в градовете и общините, които управляваме, за да имат нашите граждани свободата да останат”, акцентира Силвия Георгиева.
Георгиева провокира участниците в панела с въпроси за ключовите предизвикателства и възможности за постигане на нулеви нетни емисии в градовете ни. На въпросите й отговориха министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, председателката на Европейския комитет на регионите Ката Тютто, Андриана Сукова, заместник генерален директор на ГД “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” в ЕК, Ханс Райн, ръководител на отдел LIFE, CINEA, главният изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект Драгомир Цанев.
Приветствие към форума отправиха кметът на София Васил Терзиев, заместник-министър на вътрешните работи за област Македония и Тракия в Гърция, който отговаря за общините – Константинос Гюлекас, както и заместник областният управител на гръцката област Централна Македония Танос Бегас.
“Целта на София е до 2030 г. да бъде климатично неутрален град”, обяви при откриването на панела кметът Васил Терзиев. “Нашата амбиция е ясна – да превърнем столицата в чист и устойчив град. Нашата цел е 81% намаляване на вредните емисии”, добави той. Терзиев припомни, че столицата е разработила пътна карта за това. “София залага на децентрализирани решения и на гражданско участие”, добави той и подчерта, че нито една община не може да направи това сама, но всяка община, която вярва в промяната, може да го постигне.
„В настоящата глобална ситуация предизвикателствата за българските региони са многопластови – климатични промени социално-икономически неравенства, урбанизация, демографски дисбаланси. При тези условия устойчивото развитие на регионите е не просто стратегическа цел – това е необходимост. Нашата задача е да осигурим растеж, който не изчерпва природните ресурси, който намалява въглеродния отпечатък и едновременно с това създава качество на живот и възможности за всички в големите градове“. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов.
Той посочи, че устойчивостта е в центъра на политиките за регионално развитие, насочени към интегриране на екологични, икономически и социални аспекти. Чрез инструментите на ЕС, както и чрез политиката на сближаване и Механизма за справедлив преход, министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя проекти, които насърчават енергийната ефективност, зелената инфраструктура, иновациите и дигитализацията.
Министърът напомни още, че през програмния период 2021-2027 г. Програма „Развитие на регионите (ПРР)“ разполага с бюджет от 6,5 млрд. лева по линия на Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход, като дейностите по програмата се изпълняват по изцяло нов подход – чрез интегрирани териториални инвестиции. Ключов момент в новия териториален подход е проектите да бъдат идентифицирани отдолу-нагоре, което насърчава междусекторния и междуинституционален диалог и координация, като инициативата за тяхната реализация да идва от местните заинтересовани страни.
.jpg "Местните власти с водеща роля в зелена трансформация и въглеродна неутралност до 2030 г. 4")
.jpg "Местните власти с водеща роля в зелена трансформация и въглеродна неутралност до 2030 г. 5")
Министърът подчерта, че МРРБ през последните месеци е предприело конкретни мерки за ускоряване изпълнението на проектите за енергийна ефективност в жилищния сектор по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в активна комуникация с общините, за да се гарантира навременното стартиране и дейностите за максимално усвояване на средствата в предвидените срокове. Министър Иванов изтъкна че МРРБ предвижда конкретни мерки и финансови механизми за ускоряване на изпълнението на програмите за енергийна ефективност и на многофамилни и еднофамилни жилищни сгради в рамките на ПРР 2021-2027 г.
“Кохезионната политика е най-важният стабилизиращ инструмент на ЕС, той не е инвестиционен, затова е много важен във време на криза”, заяви председателят на Европейския комитет на регионите Ката Тютьо.
“В последните години се изредиха криза след криза, но така научихме много уроци. Сега виждаме една амалгама от всякакви кризи по света, всички наши страхове, събрани на едно място. Твърде многото кризи разтърсват системата, нужни са ни повече финансови средства”, категорична беше Тютьо. Тя изтъкна, че Комитетът на регионите включва повече от 7 хиляди лидери от цяла Европа, които ежедневно и на място се справят с различни кризи. По думите й кохезионната политика трябва да работи за всички. “Най-голямата сила на ЕС е, че той е многообразен. Хората не могат да тичат с едно и също темпо, нашата задача, на лидерите на местно равнище, е да намерим пътя и подходящото темпо”, призова тя.
Андриана Сукова, заместник генерален директор на ГД “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” в ЕК подчерта, че ЕС има грижата да не забрави уязвимите и да запазим европейския социален модел. “Всички средства са насочени към хората – и към енергийната подкрепа, и към преквалификацията на техните умения, след като през март ЕК прие сделката за чиста индустрия, която определя стратегическите сектори. Увеличената роля на ВЕИ трябва да върви и с намаляване на енергийните цени, смята Сукова. Именно за снижаване на потенциално отрицателните въздействия върху хората е създаден Социалният климатичен фонд, насочен към най-уязвимите групи”, наблегна тя в изказването си. Той се изготвя в сътрудничество с местните власти, които най-добре познават жителите на своя регион.
Заместник-министърът на вътрешните работи за област Македония и Тракия в Гърция, който отговаря за общините, поздрави организаторите на форума и участниците в дискусията на български език. “За нас е много важно да създаваме бъдещето заедно и да работим. Когато говорим за бъдещето на Гърция и България, говорим за бъдещето на един и същи регион. Затова трябва да планираме развитието и общия капацитет на нашия общ регион”, каза Константинос Гюлекас.
“Помислете си, че гръцките студенти, които учат в София, през уикенда се връщат у дома си и в Солун. Същото може да се случи и с българските студенти, които могат да учат в Солун, а през уикенда да са у дома си, при семействата си. Това е голямото ни предимство”, подчерта гръцкият зам.-министър. “Трябва да знаете, че за нас, за гърците, България е стратегически партньор, приятел и съсед, когото уважаваме, с когото си сътрудничим. Заедно сме, в един и същи квартал сме, заедно ще изградим бъдещето”, каза Гюлекс.
За постиженията на Солун в зелената трансформация разказа и Танос Бегас, заместник-областен управител на Централна Македония и Тракия. ” Централна Македония напредва с ясна визия да се превърне в модел за въглеродна неутралност и интелигентна градска трансформация. Ние привеждаме нашето регионално развитие в съответствие с Европейската зелена сделка, инвестирайки в чиста енергия, устойчива мобилност и цифрова инфраструктура. Солун, нашата регионална столица, е на преден план, прилагайки интелигентни решения за мобилност, енергийно ефективно обновяване и цифрови услуги за гражданите”, каза Бегас.
Той изтъкна, че декарбонизацията на транспортните коридори, взаимосвързаността на енергийните мрежи и съвместното насърчаване на кръговата икономика са само няколко области, в които нашето партньорство може да бъде задълбочено. “Форуми като този са безценни. Те ни позволяват да обменяме идеи, да привеждаме в съответствие стратегии и да укрепваме връзките, които обвързват нашите региони”, заяви Танос Бегас.
