Хората, обитаващи планетата Земя, често отправяме поглед към небосвода с мисълта и усещането за нещо много по-голямо от нас, което има във Вселената. Понякога обаче и тя поглежда към нас и ни изпраща своите „космически пратки” от крайните части на Слънчевата система, за да напомни за движенията, прелитанията, другите планети, възможни светове, цветове и проблясъци, за живота извън земните форми, за преходността, моментността, но и безкрайността на процесите.
От Кмета.bg потърсихме учения и полярен изследовател Христо Пимпирев, който е и професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за да разкаже къде у нас са падали метеорити и какво знаем за тях.
Метеоритът, измерен в оки
„Първият метеорит, за който имаме исторически сведения, е от края на 19-и век и е паднал в района на Разград, когато все още сме под турско робство и е измерен в оки. Доста неясни са тежината и големината му, но е бил сравнително голям метеорит.
Неизвестно е и къде е съхраняван и на кого е даден, но има сведения, че е падал”, сподели проф. Пимпирев.
От българските земи пренесен в Австро-унгарската империя
„Вторият метеорит, за който имаме писмени сведения и знаем къде се намира, е метеорит, паднал в Белоградчишко. Той е тежал 3,5 кг и е подарен от турските власти на австрийски естествоизпитател и пътешественик, който го занася в Австро-унгарската империя и се съхранява в музей в Будапеща”, разказа още ученият.
Метеоритен дъжд оставя 6 скални къса
„Следващите известни сведения от метеорити са от 20 век, като най-прочутият от тях пада в началото на столетието в троянското село Гумощник при метеоритен дъжд. Някои от скалните парчета падат и на Земята. Там са намерени 6 парчета с обща тежина 5 кг и 600 грама.
Това вече се случва в Царство България, имали сме природо-научен музей, геологията се изучва в университетите, имаме специалисти. Тогава Георги Златарски, който е бил главният геолог в България, започва свое изследване. В Софийския университет се пазят два къса от него”, коментира проф. Пимпирев.
Той разказа още, че през 1917 г. е паднал един сравнително малък метеорит – само 100 грама, в околностите на Силистра. Следващият е в сливенска област през 1931 г. – при село Коняво, Новa Загора. Той 1 кг и 400 грама, също се пази в Софийския университет.
Три паднали къса са намерени при Полски тръмбеш, Великотърновска област. Единият къс е в Музея по минерология и петрография, в Софиския университет.
150-килограмов железен къс пада в старозагорско
„Към момента се смята, че има и седми метеорит, паднал у нас. Представен е през 2019 г. на събор в Първомай на българското метеоритно общество, което е с идеална цел. Това са хора, които се интересуват от метеорити. Бил е намерен в областта на Стара Загора, доста е голям.
Според мен той не е твърдо доказан. Изглежда като 100-процентов железен метеорит, доста е голям, паднал е в гора и е намерен с металдетектор. Има съдържание на никел.
Това е 150-килограмов железен къс. Трудно може да се обърка един метеорит, защото има изключително голямо съдържание на никел и желязо. Няма друга скала на Земята, която да има такова съдържание на никел”, посочи проф. Пимпирев.
Полет на живота от пояса между Марс и Юпитер
Той обясни, че метеоритите са тела, които идват от крайните части на Слънчевата система, или в пояса между Марс и Юпитер.
Специално за България тези 6 твърдо доказани метеорита са железни хондрити. Те са изключително интересни, защото в тях има въглерод, доказани са и аминокиселини. Това са градивните частици на живата материя. Има теория, че животът на планетата е пренесен именно от такива метеоритни тела, които са падали и са „бомбардирали” ранната Земя преди 4 млрд. години.
„Бомбардиране” на Земята оставя впечатляващи кратери
Метеоритът в Гумощник, Троянско, е изключително интересен. Той е железен хондрит, много подробно изследван от нашите учени. Метеоритите са бомбардирали Земята в цялата ѝ геоложка история, която обхваща 4,5 млрд. години, посочи още експертът.
„Особено в по-ново време метеоритите са оставили впечатляващи кратери, тъй като са падали метеорити с тежина от няколко тона. Такъв кратер има в Аризона, който е много ясно изразен.
Загиването на динозаврите в края на мезозойската ера преди 66 млн. години е предизвикано именно от една такава космическа катастрофа – от падането на огромно космическо тяло в района на Мексиканския залив. Това предизвиква киселинни дъждове и пълна промяна на земния облик, води до загиването на видовете, които са господствали – като големите динозаври. Растителният свят също се променя, той винаги изпреварва обаче подмяната на организмовия живот”, заяви проф. Христо Пимпирев.
Падащите звезди, които не изгарят
„Метеоритите са тежки тела в едно безвъздушно космическо пространство и падат много бързо. При движението си те се привличат от планетите, Земята със своята маса също ги привлича. Техните траектории са елиптични и когато навлязат в атмосферата голяма част от тях изгарят като падащи звезди – метеорите. Но по-големите не успяват да изгорят напълно и достигат и до земната повърхност и ние ги намираме като метеорити”, поясни още той.
