Младите български емигранти са без собствен доход или с нисък такъв до 1000 лева, с предишен емиграционен опит и без висше образование. Това сочат резултатите от изследване на Департамент „Психология“, Институт за изследване на населението и човека – БАН за Емиграционните нагласи и жизненото планиране при младите хора в България. Проучването е проведено сред 1200 млади българи на възраст от 18 до 35 г. От него става ясно още, че по-вероятно е потенциални емигранти да станат хора на възраст между 18 и 25 г., отколкото между 26-35 г. Семейният им статус е на необвързани, живеещи с родители или съквартиранти, с по-ниска удовлетвореност от живота си в България и с по-песимистична нагласа за бъдещото си развитие и реализация у нас.
Изследването показва още, че потенциалните български емигранти са с по-висока склонност към поемане на рискове, най-вече социални и финансови и готовност да се разделят с роднини и близки, както и с по-слаби умения за планиране, организиране и контролиране на живота си.
“Младите българи между 18 и 35 г. съставляват основната част от отрицателния ни механичен прираст в страната”, обясни доц. д-р Диана Бакалова, ръководител на проекта, цитирана от БНР. “Това е разликата между изселените и заселените в страната. Това означава, че се изселват много повече млади хора на възраст между 18 и 35 г., отколкото се заселват. Ние го обясняваме от една страна с това, че хората вече се установяват, обвързват се, създават семейства, натрупват опит на определени работни места и изграждат някаква рутина в живота си. Има и приемане на ситуацията и свикване”, каза доц. д-р Диана Бакалова.
За да се спре емиграцията на млади български граждани от страната, са необходими промени в нормативната уредба, свързани със структурата, функциите и дейността на отговорните институции, повишаване на качеството на средното и висшето образование в страната, адекватно повишаване не само на заплащането на труда, но и подобряване на условията на труд в компаниите и организациите и др.
