Празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и българската армия. Имениците у нас са над 220 000.
Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява идеалния войн, покровител на войската, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията – светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон. Заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и българската армия.
Преданията разказват, че след едно от многобройните си сражения Свети Георги попада в село на езичници, където среща царската дъщеря, която плаче до езерото. Девойката трябва да бъде дадена като жертва в името на Бога, който селяните почитат – огромен страшен змей. Свети Георги не само спасява девойката. Той успява да убеди царя – нейният баща, да приеме християнската вяра заедно с всички жители на селото.
Тъй като езичниците не вярват във вярата на светията, те пожелават първо да се уверят в нейната сила. Свети Георги се моли на Бог и влиза в битка със страховития змей. Легендите разказват, че от корема на чудовището излизат всички изядени от него преди това моми. След като виждат победата на война, царят и целият му народ приемат християнската вяра. Свети Георги получава прозвището победоносец заради безбройните си победи и най-вече заради мъжеството и увереността, които показва, побеждавайки чудовището.
Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
Честит имен ден на Георги, Галя, Ганчо, Ганка, Гергана, Георгина, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гергин, Гергина, Йорго.