В Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост голяма част от фирмите са семейни. Първото поколение в бизнеса е стартирало малки предприятия още по време на прехода, а днес вече ръководят по-големи, модерни фабрики, които смело могат да се мерят с тези в Европа. Освен това, редом до тях крачи уверено второто поколение, което скоро ще поеме щафетата.
Иван Скачков и неговия син Николай Скачков ръководят една от големите и успешни фирми в бранша – “Мебелор”. Компанията е базирана в Пловдив и успешно работи с европейски и световни пазари и се е наложила с качеството на продукцията си. Николай Скачков е второ поколение в мебелната промишленост. Влиза в производството, за да се запознае в фабриката още като 15-годишен. Впоследствие учи и се развива, за да заеме днес позицията търговски директор в компанията.
Как започна вашият път в професията и в бизнеса?
Във фирмата съм вече от 10 години. Започнах в производстото и по-конкретно работех в монтажа от 12 клас. Летните ваканции също прекарвах във фабриката. Пътувах с баща ми при посещения на панаири в Германия, за да превеждам от немски език. Така навлизах в дълбочината на това какво представлява мебелния бранш. Учех за материалите, машините, технологиите. Сега вече работя като търговски директор .
Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?
Мисля, че е логично да продължа създаденото от баща ми. Освен това изпитвам силен интерес да се развивам в тази посока. Имам много идеи и баща ми ги споделя. Срещам много други млади хора на моята възраст, които поемат създаденото от техните родители и се развиват успешно.
Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?
Естествено, че имаха, но бих казал само в положителна посока. На практика аз израснах с фирмата. Бил съм на 1 година, когато баща ми е създал бизнеса. Така израствахме заедно с компанията и сега смело мога да кажа, че за мен няма изненади и неизвестни в бранша.
Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?
На практика прекарвах лятото във фабриката от 15-годишен.
Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?
В никакъв случай не бих казал, че е трудно. Напротив – имаш база, на която да стъпиш и да надграждаш.
Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?
Много важен урок – никога не бързай да взимаш прибързано решение. Първо помисли и тогава реши.
Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?
В управлението решава баща ми, но винаги се консултира с мен. Нямам претенции да му отнемам това право, което е извоювано за 30 години.
Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?
Съдейки по младите хора, които идват при нас от техникума – липсва им мотивация. Тя се изгражда първо в семейството, а след това в училище. Там са причините.
Интервюто с Иван Скачков можете да прочетете – ТУК.