В Държавен вестник този месец беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. В него са предвидени нови отговорности на общините в изпълнение на националната политика за насърчаване изграждането и експлоатацията на такива мощности. Освен тях, има и облекчение за местните власти – отпада изискването за разработване на краткосрочните 3-годишни програми за насърчаване използването на енергия от ВЕИ.
Новите отговорности:
Кметът на общината, чрез центъра за административно обслужване (по Закона за администрацията), при искане от потребител, предоставя указания и информация за процедурите при изграждането, реконструкцията или основния ремонт на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от ВЕИ, включително при потребление за собствени нужди;
Функции на Центъра за административно обслужване по закона:
Организира процедурите по предоставяне на административни услуги за издаване на разрешение за строеж и/или на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на енергийни обекти и ВЕИ съоръжения. Издава указания и информация на потребителите за тези услуги;
Чрез интернет страницата на общината оповестява наръчника за процедурите за изграждане на ВЕИ, изготвен от АУЕР;
Уведомява съответния оператор на преносната или разпределителна мрежа за всяко издадено разрешение за строеж, което е основание за сключване на договор за присъединяване. Предоставя на оператора и необходимите документи, удостоверяващи вещното право върху имота и издадената виза за проектиране;
Организира съгласуването на график за изграждане на заявения обект и въвеждането му в експлоатация между заявителя, компетентните органи по ЗУТ и оператора на съответната мрежа;
Графикът следва да предвиди срок за издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация не по-голям от 2 години от подаване на искането, освен ако заявителят не е поискал по-голям. За енергийни обекти и ВЕИ съоръжения с обща мощност до 150 kW срокът е до 1 година. Той се удължава с времето за провеждане на процедури по съдебно или извънсъдебно решаване на спорове.
Как ще се прилагат на практика новите отговорности:
Центровете за административно обслужване в общините функционират съгласно чл. 5а от Закона за администрацията. Някои общини, при изпълнението на Националната програма за обновяването на многофамилния жилищен фонд и сега при изпълнението на Процедурата за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд по НПВУ, създадоха свои информационни центрове по енергийна ефективност, които да консултират гражданите при кандидатстване. В други общини функционира звено “Енергиен офис”, който, наред с консултациите по санирането, предоставя и такива за изграждане на системи за енергия от ВЕИ. Повечето общини създадоха на своите сайтове специални раздели за консултиране на гражданите за условията за кандидатстване по програмите за саниране.
При изпълнение на новите отговорности, общините без особен опит за консултиране по санирането ще могат да се основават на наръчника, издаван от АУЕР (чл. 7, ал. 2, нова т. 16). С информативни материали и законовата рамка относно дейностите по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници можете да се запознаете на страницата на Агенцията за устойчиво енергийно развитие https://www.seea.government.bg/bg/.
Относно финансирането на дейностите по новите отговорности следва да се оцени, че в основната си част те включват процедури по ЗУТ, които и досега имат съответната цена. При необходимост може да се определят и цени за допълнителните услуги, в съответствие със ЗМДТ.
Възможности за всички крайни потребители
С измененията в закона са предвидени и доста по-широки възможности за всички крайни потребители да произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници, като продава излишъците чрез доставчици на електрическа енергия на база споразумение за търговия между партньори (нов чл. 18а). Вече е регламентирано създаването на общности за възобновяема енергия (чл. 18 б), които могат да се формират от всички крайни потребители (вкл. битови и общините), които могат да произвеждат, да споделят и да продават излишъците от произведената енергия при равноправни условия с други участници на пазара. Това дава възможност общините да участват в такива сдружения с други юридически и физически лица, като използват пълноценно собствения потенциал за изграждане на такива мощности (налични терени, покриви и фасади на общински сгради и имоти и т.н.)