С писмо до Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите, и омбудсмана проф. д-р Диана Ковачева, НСОРБ поставя въпроса за наближаващия край на поредния мораториум по разпореждане със земите от т.нар. остатъчен поземлен фонд.
На последното си заседание Управителния съвет на Сдружението разгледа проблема с този фонд в дълбочина. Отчетено бе, че към остатъчния поземлен фонд се причисляват:
1) земите, за които собствениците или техни наследници не са подали заявления за възстановяване (непотърсени земи);
2.) земите, признати за възстановяване в стари или възстановими граници, без да са идентифицирани от собствениците им.
За втората категория земи бе отчетено, че собствениците, за които правото на възстановяване е удостоверено с “признавателни решения” от поземлените комисии, трябва сами да докажат къде са имотните граници – едно вече почти неизпълнимо условие след толкова много години.
Макар че през 2007 г. приключи административният процес по реституция в реални граници, остатъчният поземлен фонд се “придава в собственост” на местните власти в особен режим на управление чрез мораториуми, налагащи сериозни ограничения във възможностите за управление и разпореждане с тях.
Резултатът е, че разпоредителните сделки със земи от остатъчния фонд в национален мащаб са в размер на 1.2% (72 403 декара от общо над 5.8 млн. декара, съгласно заповедите на областните дирекции “Земеделие” в периода 2008-2009 г.).
Управлението на остатъчния поземлен фонд остава пасивно, без особена полза за местното социално-икономическо развитие в условия на обезлюдяване и липса на алтернативна заетост в селските ни райони.
“Заради така наложилия се неадекватен подход на реституцията в реални граници, през изминалия период след 2007 г. се натрупаха дела срещу България в Европейския съд за правата на човека, които неизменно бяха в полза на жалбоподателите. Съдът препоръча окончателно решаване на проблема чрез законодателни промени, в т.ч. идентифициране по служебен път на имотните граници. Въведен бе мониторинг и докладване на изпълнението на решенията на ЕСПЧ в Съвета на министрите на правосъдието на държавите членки от ЕС”, изтъкват от НСОРБ.
Министерството на правосъдието прие пътна карта за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, а през 2022 г. Министерски съвет одобри и внесе в 48-ото Народно събрание законопроект за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (сигн. № 47-202-01-31/02.06.2022 г., https://parliament.bg/bills/47/47-202-01-31.rtf), който постави краен срок за собствениците или техните наследници да потърсят земите. В законопроекта се предлага след изтичане на срока имотите, признати за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, да се разполагат (очертават) служебно от общинската служба по земеделие. Законопроектът не бе гледан заради разпускането на 48-мото Народно събрание.
УС на НСОРБ обсъди като възможно краткосрочно решение разширяване на възможностите за разпореждане от Общинските съвети със земите от остатъчния поземлен фонд, в т.ч.:
- за целите на изграждане на промишлени зони и индустриални паркове;
- за инвестиционни проекти, получили сертификат за инвестиции Б и В или за приоритетен инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите;
- за инвестиционни проекти, свързани със социално-икономическото развитие на общината, заложени в плановете за интегрирано развитие
- за гробищни паркове и други приоритетни за местната общност инвестиции.
“Предложенията са мотивирани от необходимостта на по-активно включване на значими местни ресурси в стопанския оборот и инициативи за местно развитие. Удачно да се възобнови работата по цитирания ЗИД на ЗСПЗЗ, който предполага окончателно решение на проблема”, изтъкват от НСОРБ.
Чуждият опит
С подобен казус са се сблъскали и други държави членки – например, Румъния, Словакия и Словения. В Словакия и Словения приетите реституционни закони са довели до служебно очертаване и приключване на 99% от преписките за възстановяване в собственост, макар и с 25-годишно закъснение. Непотърсените земи са национализирани.
Алтернативен подход би включвал установяването на приблизителната площ на имотите, които не са възстановени в реални/възстановими граници по землища/общини. За целта общинските служби по земеделие следва да прегледат целия масив от преписки, образувани по подадените заявления от бивши собственици и наследници, и да установят площта на имотите, на които все още не са очертани границите. Въз основа на тези данни може да се установи необходимата резервна площ, която местните власти следва да гарантират в рамките на общия общински фонд при евентуални разпоредителни сделки със земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Подобен подход бе обсъждан по време на подготовката на т.нар. Кодекс за земята в периода 2017-2018 г.
НСОРБ е на мнение, че започването на обществен дебат по този важен въпрос е първа ключова стъпка към окончателното му разрешаване и е на разположение за провеждане на дискусия в парламентарната комисия, с участието на всички институции с отношение към проблема.
