Междублоковите пространства в София са занемарени. Добре поддържаните градинки пред входа са примери за геройството на част от обитателите им, но показват липсата на системен подход към тези места.
Според “Екипът на София”, проблемите на междублоковите пространства в столицата са основно четири.
Безразборно паркиране и кални точки
Наличните паркоместа са значително по-малко от колите. В резултат се наблюдава паркиране и в нерегламентирани за целта площи – в завои, на тротоари, в зелени площи. Конкретен пример за това е анализирано междублоково пространство в кв. „Овча Купел“ (между ул. „Монтевидео“, „Анастасия Димитрова“ и „Братя Бартел“), където предвидените в ПУП паркоместа са 1078, но реализираните са 777, а в същото време реално паркираните там автомобили са 1355, като 236 от тях са в зелените площи.
Затруднено придвижване
Мрежата от алеи в междублоковите пространства е влошена или не е налична. Липсващите капаци на шахти, запушените водоприемни шахти и нарушената настилка, правят тези пространства негостоприемни, особено при лоши атмосферни условия, когато калните петна и локвите заемат голяма част от площите за движение. Това стимулира ползването на лични автомобили дори и за сравнително малки разстояния, което повишава степента на моторизация и предпочитането му като начин на придвижване.
Без достъп до зеленина
Междублоковите пространства са важна част от зелената система на общината и те следва да играят ключова роля за нейната цялост и свързаност. Същевременно нормативната уредба, реституцията и финансовите ресурси на районните администрации не осигуряват възможности това да се осъществи по най-добрия начин. В резултат обществото губи достъпа си до зеленина, намаляват възможностите да се блокира шума, да се поглъща праха, да се осигурява сянка. Няма място за разходка и игра. Създават се условия за градски топлинни острови.
Липса на общност и безотговорно отношение към средата около нас
Нарушеното чувство за общност води до град, който съществува под формата на матрица от “лични крепости”- апартаменти, от места за работа и забавление, за които се грижи някой друг. Липсата на общност се изразява в различни аспекти като формирането на микросметища в междублоковите пространства, вандалските прояви, паркирането върху тротоари, зелени площи и пред вратата на входа и др.
От “Екипът на София” предлагат и конкретни решения за цялостно и устойчиво решаване на проблемите в междублоковите пространства. Те могат да се съберат най-общо в три групи:
Нов подход към поддръжката и обновяването
На първо място е необходимо да се направи градоустройствен анализ, като се установят и отбележат на карта междублоковите пространства в града. За всяко пространство трябва да се изчислят определени параметри – брой живеещи в съседните сгради или на определено пешеходно разстояние, наличие на училище, детска градина или друга обществена сграда в близост, наличие на пътна и пешеходна инфраструктура и др. След това е необходимо да се анализира видът собственост на всяко едно отделно междублоково пространство (публична, частна, в процес на отчуждаване и др.).
Друга съществена дейност е регулирането на паркирането в междублоковите пространства.
Създаване на общности
Активното включване на хората от кварталната общност (живеещи и работещи в близост) в процесите на планиране, изграждане, поддръжка и активно използване на междублоковите пространства е първата стъпка към създаване на устойчива съседска общност. За активирането на местните общности е необходимо въвличането на медиатори – външни на администрацията хора с опит, но подкрепени – ресурсно и процесно – от районната администрация.
По-добри устройствени планове и процеси
Промяната на устройствените планове и на начина на тяхното прилагане е устойчивият начин за решаване на проблема със застрояването на междублоковите пространства.
За да улесни устройването и управлението на междублоковите пространства, общината би могла да предприеме няколко стъпки:
- Да определи служебно прилежащите площи (тоест междублоковите пространства) към отделните сгради в кварталите с комплексно застрояване, което ще изясни правата и отговорностите за тяхното управление.
- Да проведе разяснителни кампании, за да информира етажните собствености за тази възможност.
- Да направи подробни изчисления на параметрите на действащите подробни устройствени планове.
Необходимо е да бъде значително подобрено качеството на устройствените планове. Общият устройствен план (ОУП), например, сега дава възможност за строителството на жилища за още близо 1 млн. души в София. Подробните планове (ПУП) от друга страна се правят на парче и водят до много високо натоварване на територията, което не може да бъде обезпечено от съществуващата, а в някои случаи дори и предвидената инфраструктура. Примери за това са кварталите „Кръстова вада“ и „Манастирски ливади – Изток“.
Решението е да бъде обновен значително процеса на планиране – да се актуализира ОУП, да се инвентаризират, остойностят и дигитализират всички ПУП. Двата вида планове да бъдат обвързани в една практична за прилагане система за планиране.
Необходимо е да бъдат определени и работещи инструменти за реализацията на плановете, тъй като не може да се разчита само на общинския бюджет в сегашната му форма. Например, според вече приетите устройствени планове, за зелената система на София е необходимо да бъдат придобити 3 257 387 кв.м. частни имоти. Цената, на която биват отчуждавани частни имоти за такива цели, не е административно регулирана. Столична община купува имоти на цени от 10 лв./кв.м. до близо 200 лв./кв.м. Ако приемем по-скоро ниска средна цена от 50 лв./кв.м., то за отчуждаването на 3 257 387 кв.м. частни имоти ще са необходими близо 163 млн. лева. За сравнение в последните 10 години Столична община е отделила 0 лв. за отчуждаване на имоти за озеленяване.
