На 6 септември отбелязваме 138 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. След Освобождението Санстефанският договор обхваща почти всички земи, населени с българи, и превръщат младата държава, премахнала 5-вековното иго, в една от най-големите на Балканския полуостров с близо 180 000 км² площ.
Последвалият договор, подписан в Берлин, променя първоначалните представи на българите. Създава се автономно трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак, и областта Източна Румелия, притежаваща административна автономия, която обаче се намира под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя. През следващите десетилетия основна цел на България е да обедини всички българи в една държава. Още от август 1878 г. в Пловдив, Велико Търново и други български градове възникват комитетите “Единство”, които си поставят за цел национално обединение противно на Берлинския договор.
Подготовката на Съединението е била готова още през 1880 г. Но на този етап Русия успява да спре съединистите. Тя казва, че ще стане провал, ще загине България, и този процес спира. До Съединението се стига през 1885 г. след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
На 5 септември Захари Стоянов зове в прокламация: “Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!”
Въпреки че Русия и Западните сили не подкрепят Съединението, противно на всички очаквания, българите разбиват западните си съседи и то вече не може да бъде оспорено от нито една държава.
