Отиде си един от достойните ни и талантливи творци Алек Попов. “До последния си дъх той се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност”, коментират от БАН, чийто член-кореспондент беше творецът.
Многократно в различни свои интервюта и беседи Алек Попов твърди, че е писател, който цял живот се труди на нивата на езика. Затова и неговият основен инструмент е именно българският език. “Алек Попов се интересуваше от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и способността да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето”, изтъкват от БАН.
Книгите му се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха и редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман “Мисия Лондон”. Други негови знакови белетристични творби са “Черната кутия”, “Мисия Туран”, “Митология на прехода”, “Спътник на радикалния мислител”, “Телесни плевели” и т.н. В тях авторът демонстрира умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.
Поклон пред светлата му памет!
