Въпреки отпора от страна на бизнес и експерти, властта въведе корпоративен данък от 15% за многонационалните и големите национални групи предприятия. Късно снощи това бе решено окончателно в парламента с приетите промени на второ четене в Закона за корпоративното подоходно облагане. С измененията се въвеждат правилата на европейска директива за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар.
Допълнителните печалби на многонационалните и големите национални групи предприятия ще се облагат с допълнителен данък и с национален допълнителен данък. Минималното ефективно данъчно облагане ще се прилага за фирми с оборот от най-малко 750 000 000 евро или левовата им равностойност. Данъчната ставка на допълнителния данък е положителната разлика между 15 на сто и ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група предприятия за юрисдикцията.
Бизнесът настояваше за няколко вида облекчения, които са приложени във всички страни на Европейския съюз. Те представляват възможност за отстъпки върху т. нар. съществена стопанска дейност. Редица международни камари у нас заявиха, че с въвеждането на въпросното увеличени България губи своето инвестиционно предимство.
“Евродирективата предвижда изключения от 15-те процента за определен тип разходи. Тези изключения бяха за работни заплати и за дълготрайни материални активи за инвестиции, но това не беше прието, тъй като то е в нарушение на директивата, която изисква данъкът да остане поне 15%, независимо от изключенията”, обясни финансовият министър Асен Василев. Впоследствие обаче бе вкарано друго предложение от Делян Добрев с възможност само инвестициите да бъдат освободени. Ако се правят капиталови инвестиции, това би повишило производителността на труда и работните заплати, така че министерството на финансите подкрепят предложението в този му вид”, увери Василев. Въпросното изключение бе одобрено от всички депутати с изключение на “Възраждане”. Данъкът в новата му по-висока ставка ще засегне около 600 компании с дейност в България.
Не беше прието предложението на “БСП за България” с данък да се облагат свърхпечалбите на банките, както и предложението на Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) за използване на данъчна преференция от земеделски производители.
С измененията се въвежда нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък за инвестиции, която може да се прилага до 31 декември 2029 г., но само след датата на получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.