Един от стотиците култови мини диалози от емблематичните „Приятели”:
Джоуи: „Не мога да остана много, утре ще ставам рано и ще се явявам на прослушване. Трябва да изглеждам добре. Ще играя 19-годишен.”
Чандлър: „Значи, когато каза “Ще ставам рано.”, имаше предвид 1986-та?”
Ние ще се върнем малко по-напред във времето, за да си припомним 2004 година, когато хитовият сериал на Дейвид Крейн и Марта Кауфман излъчва последния си епизод. А сега скачаме 17 години напред и стигаме до датата 27 май 2021 година. Денят, в който се състоя дългоочакваният т.нар. reunion на Рейчъл, Рос, Моника, Джоуи, Чандлър и Фийби. Актьорите, изиграли незабравимите образи от задружната групичка се събраха отново, за да разкажат за паметни случки по време на снимките на поредицата.
А какво ли ще правят героите от „Приятели”, ако нямат свое местенце, в което да се събират и да разказват дните си? Именно такова е прочутото кафене Central Perk в Ню Йорк или в… Пловдив! Да, в града под тепетата, в артистичния квартал „Капана” се намира копие на американското заведение. Дори да не сте страстни фенове на сериала цялата атмосфера тук е релаксираща и гостоприемна.
Интересът към пловдивското Central Perk е повече от всякога. И заради завръщането на „Приятели”, и заради отварянето на ресторантите след коронакризата хората са зажаднели за живи контакти и пътешествия. И най-вече чужденците, дошли от Северна Македония, Турция, Гърция и Румъния специално да изпият по едно кафе. Всъщност най-предпочитаната напитка е млечният шейк – подобен на този, който виждаме в ръцете на Джоуи, Рейчъл или Фийби в голяма част от епизодите. Нашето заведение не остава незабелязано и от световните медии. Само преди дни гигантът CNN лично се свързва със собственика Елин Николов и прославя неговия бизнес по целия свят.
„Седях вкъщи и гледах за пореден път епизодите и Central Perk отново беше фокусът на вниманието, където героите прекарват времето си. Помислих си колко ще е готино да има такава кафетерия и тук, където да стоя цял ден, когато съм свободен. Колко приятно и уютно ще бъде. А защо няма? Разрових се, никъде у нас досега не беше правено такова. Имах вече опит с друго заведение и мотивацията дойде изведнъж, от раз”, разказва пред нас Елин.
А отварянето на заведението започва буквално ударно. Наложило се да бъде преместено от едно място на друго и докато това става управителят пада с мотора, контузва се и му отнема месеци възстановяване.
Въпреки това през 2013 година кафенето вече е факт. И доста добра реплика на оригинала в Ню Йорк. Все пак в сериала всичко е декор, а нашето е функциониращо заведение. Основните акценти присъстват – разпознаваемите обекти като формата на бара, оранжевия диван, неоновите чашки за кафе, дъската с питиетата, столове, цветовете, лампериите, килимите и др. детайли.
Менюто е разнообразно, като освен шейковете, за пълнолетните посетители има голям набор от алкохолни напитки, бири.
Central Perk в Пловдив е по американски модел, но присъстват и отличителни български елементи. Над флага на САЩ е закачен родният трибагреник, а клиентите могат да се почерпят с традиционната ни ракия. „Чужденците я търсят и нямаше как да не я добавим”, заявява собственикът. А всяка седмица има някакво нововъведение – дали ще е ново меню, коктейли или нови игри, кафенето не изостава в тенденциите.
Стигаме до ключовия въпрос – какво е приятелството?
„Изключително важен елемент от живота. Без приятели смисълът от битието няма да съществува”, споделя Елин и добавя, че в реалния живот такова приятелство като от сериала е възможно или ако си тотомилионер, или ако няма какво да правиш и си тийнеджър. „Ежедневието налага доста лишения, времето на хората е оскъдно и това, което се вижда в поредицата, че си прекарват безгрижно времето в Central Perk е невъзможно в реалния свят. Невъзможно, но не съвсем. Ако всеки един член на компанията има еднакво здрава връзка с другите – тя може да издържи дълги години”, смята управителят на пловдивското заведение.
Идеята за друго такова кафене и в други градове у нас за момента отлежава. Това място е специално, не може да бъде поредният франчайз и е нужен човек, който да бъде отдаден на „Приятели”, за да може да вникне в детайлите и да го прави не като бизнес, а с любов – заради идеята, не заради печалбата.