Когато говорим за икономически успех, цифрите често остават суха статистика. В Стара Загора обаче те имат съвсем конкретни измерения, които се виждат с просто око от местните жители – нови заводи, модернизирана инфраструктура и три поредни отличия от Министерството на икономиката за община с най-много привлечени инвестиции.
В интервю за подкаста COREJIO и Телевизия Стара Загора, зам.-кметът Радостин Танев разкри как местната власт превръща града в индустриалното сърце на България и защо подкрепата на Брюксел е незаменима за този скок.
Формулата: Без административни спънки за бизнеса
Вместо да търси сложни теоретични формули за триумфа, Радостин Танев е категоричен: зад успехите стоят „реални цифри, реални данни и реални действия“. Лидерското място на Стара Загора по инвестиции за трета поредна година не се дължи на политически симпатии или „сини очи“, а на изключително много работа в екип.
„Истината е, че общината работи с една единствена цел – привличането на инвестиции, без значение кой в какъв отдел е. Работим заедно“, обяснява зам.-кметът.
Основното предимство на града пред конкуренцията е чисто практическо и показва отличното планиране от страна на местната администрация. Бизнесът намира в Стара Загора готови терени с вече променено предназначение и изградена подземна и надземна инфраструктура.
„Инвеститорът иска да дойде, бързо да проектира, да си построи завода и да започне да работи. Това е разликата при нас“, подчертава Танев. Този подход вече даде отличен резултат, привличайки голям германски производител, избрал Стара Загора в остра конкуренция с други български общини.
Без еврофондове развитието е „почти невъзможно“
Възможно ли е изграждането на модерни индустриални зони без европейско финансиране? Отговорът на Радостин Танев е кратък: „Почти невъзможно“. Точно тук кохезионната политика на ЕС показва реалната си сила в помощ на българските региони.
Пример за това е индустриална зона „Еленино“. С европейски средства там се изгражда собствена електрическа подстанция, която да гарантира огромната енергийна мощ, нужна за бъдещите заводи. Резултатът е налице – зоната вече е 90% запълнена, като в нея се очаква да стартират производства на фотоволтаични панели, батерии, дронове и компоненти за фармацевтичната индустрия.
Европа помага и за подобряването на градската среда за бизнеса и гражданите – мащабната рехабилитация на Калояновско шосе и обновяването на улиците в промишлените райони са проекти, които пряко влияят на решението на компаниите да вложат парите си точно тук.
Голямата битка: Да върнем хората в региона
Големият казус пред всеки развиващ се български регион е липсата на работна ръка. Радостин Танев вярва, че Стара Загора вече има потенциала да бъде реална, по-спокойна и зелена алтернатива на пренаситените София и Пловдив. Чрез активни кариерни форуми общината се опитва да привлече обратно специалисти от цяла Южна България, както и българи, завръщащи се от чужбина.
„Идеята ни е да развием града си за следващите 30 години напред. Искаме да върнем старата слава и Стара Загора да бъде основната индустриална точка на България“, споделя Танев.
Той допълва, че привличането на инвеститори не става с вълшебна пръчка – от първия разговор до наемането на местни работници минават между 3 и 5 години, затова екипът му работи по дългосрочна стратегия за поколения напред.
Балансът: Индустриален център, но и „най-зеленият град“
Въпреки мащабния индустриален възход, общината държи Стара Загора да запази славата си на „най-зеленият град“. За целта се залага на науката – в партньорство с Лесотехническия университет вече е изготвен строг 10-годишен план за развитие на емблематичния парк „Аязмото“.
„Той не е на нито една политическа партия, той е на всички нас. Гледаме години напред, а не само днес и сега“, категоричен е зам.-кметът.
Пред Стара Загора предстоят сериозни предизвикателства, свързани с енергийния преход и бъдещето на комплекса „Марица-изток“, но местната власт показва, че има ясен компас – иновации, грижа за хората и ефективно използване на европейската солидарност.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
