Докато туристите се разхождат по улиците на Созопол и гледат към морето, само на няколко метра под повърхността лежат следи от човешки живот на повече от седем хилядолетия. Там археолозите откриват останки от праисторически селища, пристанищни съоръжения, потънали кораби и предмети, които разказват историята на Черноморието далеч преди появата на антична Аполония.
Подводното културно наследство на България е сред най-богатите в Черноморския регион, посочва пред БНР д-р Найден Прахов, директор на Института за подводно наследство в Созопол под егидата на ЮНЕСКО. Според него акваторията край града продължава да разкрива неизвестни страници от миналото.
Сред най-значимите обекти са праисторическите селища в района на днешното Созополско пристанище. Те датират от неолита, каменно-медната и бронзовата епоха. Археолозите са открили останки от жилища, дървени конструкции и стотици колове, забити някога в земята. Находките показват, че мястото, което днес е покрито от морето, някога е било плодородна крайбрежна долина със сладководни източници. Хората там са отглеждали растения, строили са домовете си и са използвали морето за храна, придвижване и търговия. Следите им са останали под водата заради постепенното покачване на морското равнище след края на последната ледникова епоха. Огромни територии, които някога били суша, бавно били залети. Така цели селища се превърнали в своеобразни капсули на времето.
Д-р Прахов допуска, че подобни природни процеси може да са дали начало и на легендите за Всемирния потоп, разпространени в митологиите на редица древни цивилизации. Созопол е важен за подводната археология не само заради праисторическите селища. В античността Аполония Понтика е била голям пристанищен и търговски център. Кораби са пристигали от различни части на древния свят, носейки стоки, хора и идеи.
Каменни котви, части от плавателни съдове и следи от пристанищни конструкции помагат на археолозите да възстановят древните морски маршрути. В района на остров Свети Кирик и Юлита са открити и свидетелства, свързани с ранното християнство. Така сравнително малка акватория събира следи от няколко исторически периода – от праисторията до Античността и Средновековието.
Една от най-големите загадки и предимства на Черно море е способността му да съхранява органични материали в изключително добро състояние. В дълбоките му води почти няма кислород, а съдържанието на сероводород е високо. Това ограничава организмите, които обикновено унищожават дървото и останалите органични материали. Затова на морското дъно могат да се запазят не само части от корабни корпуси, а и дървени конструкции, въжета и елементи от такелажа. Подобни находки са изключително редки в други морета, където дървото често изчезва много преди археолозите да достигнат до него. Тези условия превръщат Черно море в естествен подводен архив. Един потънал кораб може да разкрие как е бил построен, какви товари е пренасял, откъде е тръгнал и с кои пристанища е търгувал.
Работата под вода е много по-различна от обичайните разкопки на сушата. Повечето проучвания се извършват на дълбочина до 8–10 метра, където археолозите могат да работят като водолази. Подготовката преди всяко спускане продължава между половин и един час. Проверяват се екипировката, комуникацията, задачите на всеки член от екипа и мерките за безопасност. Под водата времето е ограничено, видимостта невинаги е добра, а всяко движение може да разруши крехък предмет или да вдигне облак от утайка. Затова археолозите документират внимателно всеки детайл, преди да преместят находка. При по-дълбоките обекти на помощ идват дистанционно управлявани подводни апарати, сонари, ехолоти и други технологии. Те позволяват на учените да изследват големи територии от морското дъно, без да се налага водолази да достигат до всяка точка.
Всяка година екипите извършват геофизични обследвания, при които се откриват нови потънали кораби и неизвестни досега археологически обекти. Специализираната институция за подводна археология в Созопол е създадена през 1978 г. и е най-старият научен център от този тип в Черноморския регион. България е и сред първите държави, присъединили се към Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство. Целта е обектите да бъдат не само проучвани, но и защитавани от разрушаване, незаконно изваждане и иманярска дейност. Това е особено важно, защото подводните обекти са изключително уязвими. Веднъж изваден от средата, която го е съхранявала хилядолетия, един дървен предмет може бързо да се разпадне, ако не премине през сложна консервация.
Созопол привлича туристите със Стария град, крепостните стени, църквите и възрожденските къщи. Под водата обаче съществува още един град – невидим, по-стар и все още непроучен докрай. Всяка нова експедиция добавя част към тази история. Понякога това е дървен кол от праисторическо жилище, друг път – котва, пристанищно съоръжение или останки от кораб. Затова морето край Созопол не е просто фон на летния туризъм. То е археологически терен, който пази доказателства за климатични промени, миграции, търговия и ежедневния живот на хората през хилядолетията.